Комикс поредица "Мумините" от Туве Янсон . ... Муминската долина е наводнена, затова госпожица Снорк и Муминтрол се отправят да спасят бедстващите. Довеждат у дома госпожица Ла Гуна, звездата на гастролиращия цирк, която се оказва много взискателна гостенка. Въпреки това Муминтрол, който е прочел прекалено много любовни романи, се влюбва до уши в нея и настъпва хаос. Класическата история от известната финландска авторка на комикси Туве Янсон "Муминтрол се влюбва" ще се хареса на цялото семейство. "В хумора на Туве Янсон се крие дълбоко вкоренена почтеност, а не някаква форма на човеколюбие - ... |
|
|
Комикс поредица "Мумините" от Туве Янсон . ... Самотен, Муминтрол копнее за семейно щастие. Тъкмо когато е най-отчаян, се натъква на отдавна изгубените си родители, но само за да му изчезнат отново скоро след това. Татко Мумин бързо се отегчава от семейното ежедневие, в което нищо не се случва и жадува за приключения. За късмет приключенията не закъсняват: Муминтрол попада на следи от тайнствен непознат, а после заедно с татко Мумин се отправят на среднощно корабоплаване и намират в морето сандък със странно съдържание. Дали и този път ще има щастлив край за Муминтрол и всичките му чудати роднини? Името " ... |
|
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
Да излезеш от Матрицата... 2058 г. Обществото се е сринало след гражданска война и националистическо движение, наречено Светлината, е завзело властта. Политическите дисиденти са избягали на север. Всички граници са затворени и контакт с външния свят не съществува. Никой вече не мисли за по-светло бъдеще. Вместо това Светлината е дала на своите граждани Рая: виртуална реалност. Старият свят продължава да живее там, по-жив и красив, отколкото някога е бил. Раят е пристрастяващ, но може да бъде достъпен само от хора с достатъчно пари и положение. Хората почти не излизат от апартаментите си, не говорят помежду си, не се ... |
|
|
Комикс поредица "Мумините" от Туве Янсон . ... След като семейството на Мюмлата е гостувало на Мумините, гостите си тръгват, но забравят нейната най-малка и невъзпитана сестричка Малката Мю. Тя обещава да слуша, ако и дадат стаята на Муминтрол. А на него му е дошло до гуша да го гонят от стаята му и решава да построи къща, в която всички стаи да са негови. Щом Малката Мю помага, всичко неминуемо се обърква, но накрая строителните неволи на Муминтрол му показват значението на дома. Класическата история от многократно награждаваната финландска художничка Туве Янсон "Муминтрол строи къща" ще се хареса ... |
|
|
Номинирана за "Ман Букър" 2011. ... Майката на мъртвото момче пазеше кръвта. Искаше тя да си остане там, личеше си. Дъждът напираше да плисне и да я измие, ама майката нямаше да му даде. Дори не плачеше, просто стоеше скована и озверяла, все едно това ѝ беше работата - да подплаши дъжда обратно горе в небето. Един гълъб се оглеждаше за манджа. Нагази право в кръвта. Даже и той беше тъжен - личеше си по това, където очите му бяха целите розови и мъртви. Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен. "Моят пуловер е син. Моята униформа е по- ... |
|
|
Второ издание. ... "Започнах да пиша този роман през октомври 1989 година, когато, без много хора още да подозират, Берлинската стена се накланяше опасно, започна да се срива и едва няколко седмици след това се срути. Между намерението да напиша този роман и самото му написване се проточиха дълги години, в които мислих, четох, рових се, обсъждах и най-вече - надниквах изумен и потресен в една макар и малка част от истината за една поучителна история от XX век и в биографиите на редица зловещи, но реално съществували действащи лица, които се появяват в книгата. Помъчих се да възстановя онова, което знаем с пълна ... |
|
|
„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
|
Настоящото издание е сборник от деветнадесет разказа – истории от съвременния живот, изпълнени с малко тъга и весело иронизиращи абсурдите на живота днес. Темите са едновременно злободневни и философски: как и кога идва краят на всяка любов, какво е да бъдеш родител в днешно време, какво печелиш и какво губиш, живеейки според каноните на консуматорското общество. Писателският талант на Памиес преплита трагичното и комичното така, както са преплетени и в реалността. Без елемент на оценъчност авторът прави дисекция на онова, което се случва в периода между раждането и смъртта, онова, което се случва на всеки, но малцина ... |
|
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
|
"С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове - да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове - такива разкази ми е все по-трудно да пиша. Но все пак опитвам. Осемнайсете разказа в сборника "Градче на име Мендосино" са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни." Деян Енев "Потърсих дъщеря ми по джиесема. "Къде сте, тате, сега?" Гласът и от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. "Сега ли? Ами точно сега минаваме с бусчето край ... |
Книги
