Романът Синухе Египтянина на финландския писател Мика Валтари ни отвежда във водовъртежа на XIV в.пр.Хр., когато Египет е разтърсван от вътрешни и външнополитически промени. Авторът умело ни потапя в живота на Древна Тива, завихря ни в страстите на тази световна столица и ние чуваме автентичното звучене на египетската реч - това, което говори улицата, и изтънчения език на двореца. Прототип на героя е Синухе от дворцовия роман Синухе, който е записан около XX в.пр.Хр. Името не е засвидетелствано никъде в древноегипетските паметници. То е измислено от древноегипетския автор, който е орисал своя герой на бурен живот с ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
|
Крале на криминалния роман ... Василий Скопцов е нестандартен журналист – навира носа си там, където не трябва. В тайгата на брега на рекичка открива... робовладелческа колония. Робите под надзора на охранители промиват злато. От тук живи не излизат. Охранителите са шефът на администрацията, началникът на милицията, началникът на колонията под строг режим... Скопцов знае доста много, вече го очаква участта на роба. Разбира се, той не се примирява с това – зад себе си има служба в специалните части в Чечения. Смята, че и сам воинът е воин. Кирил Казанцев е литературен псевдоним на руския писател Григорий Станиславович ... |
|
|
Една нощ в Лисабон, в началото на Втората световна война, млад мъж жадно наблюдава на пристанището кораб, готвещ се да потегли на следващия ден за Америка. Без американска виза и с шест долара в джоба, той е един от хилядите бежанци от нацистка Германия, намерили последно убежище в португалската столица. Внезапно към него се приближава странен непознат и му предлага два билета за кораба и паспорт с валидна виза. В замяна иска само младият човек да изслуша неговата история. История за смелост и жестокост, за дързост и смърт, и за една любов, която не признава препятствия и граници."Нощ в Лисабон е най-дълбокият и ... |
|
|
Япония,1857 От векове Япония е изолирана от света по свое желание. Но Западното влияние е на прага, правителството страда, готви се и революция. Годините на самураите са в миналото и една нова Япония е на път да се роди. Млада жена е въвлечена в този настъпил смут. О-Цуру очаква да бъде омъжена по желание на своя баща и ако, има късмет, да продължи да работи като асистентка на домашен лекар. Ненадейно О-Цуру е въвлечена във водовъртежа от политически интриги и една наистина опасна любов. „Любов по време на цъфтежа” е задъхваща история за страстите по време на война, за различията между жените и мъжете, за раждането на ... |
|
|
Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Носител на престижните литературни награди Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа „ Соло ”, който разказва надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин. „Интересува ме онова, което хората правят, за да намерят мястото ... |
|
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |
|
|
По думите на Салман Рушди "Соло" на Рана Дасгупта е "роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие.""Соло", втори роман за Рана Дасгупта след "Токио: отменен", проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Преди да загуби зрението си, Улрих прочита история за група изследователи, които попаднали на ято ... |
|
|
Муминската долина беше потънала в зеленина, щастливи животинки щъкаха навред. Муминтрол излезе от синята муминска къща да пътешества и откри, че наблизо си имат море, а приятелят му Сниф намери пещера! Но изникна опасност - всичко стана сиво, сякаш вече не беше живо! Небето и реката, дърветата, земята, къщата... Разтревожените приятели срещнаха Снусмумрик - той притежава всичко, което го радва, дори самата Земя. После Муминтрол се запозна с госпожица Снорк и съвсем си загуби ума. Бягаха от дракон и октопод и едва не се хлъзнаха по водопад към центъра на Земята. А опасността придоби име - комета. Подивяла звезда с опашка ... |
