Когато хората общуват на общ чужд език, думите развиват странната способност да говорят чрез мълчание и да съществуват, докато отсъстват. ... Ако има нещо, което турският студент по политология - Йомер, е научил за няколко месеца в Бостън, това е, че американците обожават да изговарят имена. Имената за тях са "мостове към замъците на човешкото съществуване и най-вече чрез тях в него се промъкват както приятели, така и врагове. Научаваш нечие име и имаш достъп до половината му съществуване. Останалото са частички и подробности". А в Америка Йомер се превръща в Омар, за да заживее с Абед и Пию и да се влюби лудо в ... |
|
Точтли е роден в палат и обича шапки, самураи, гилотини и трудни думи от речника. Най-голямото му желание е да попълни домашния си зоопарк с либерийски хипопотам джудже. Точтли е малкият син на параноичен мексикански наркобос, известен като Краля: двамата съжителстват в тясното обкръжение на прислужници, главорези и някой и друг продажен политик, а това е хрониката на едно тяхно налудничаво пътешествие... Пир в бърлогата (2011) е дебютната книга на Хуан Пабло Вилялобос, предизвикала международен фурор и вече преведена на повече от 15 езика. Хуан Пабло Вилялобос (1973) е роден в Гуадалахара, Мексико, и е завършил ... |
|
Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Носител на престижните литературни награди Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа „ Соло ”, който разказва надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин. „Интересува ме онова, което хората правят, за да намерят мястото ... |
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
По думите на Салман Рушди "Соло" на Рана Дасгупта е "роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие.""Соло", втори роман за Рана Дасгупта след "Токио: отменен", проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Преди да загуби зрението си, Улрих прочита история за група изследователи, които попаднали на ято ... |
|
Муминската долина беше потънала в зеленина, щастливи животинки щъкаха навред. Муминтрол излезе от синята муминска къща да пътешества и откри, че наблизо си имат море, а приятелят му Сниф намери пещера! Но изникна опасност - всичко стана сиво, сякаш вече не беше живо! Небето и реката, дърветата, земята, къщата... Разтревожените приятели срещнаха Снусмумрик - той притежава всичко, което го радва, дори самата Земя. После Муминтрол се запозна с госпожица Снорк и съвсем си загуби ума. Бягаха от дракон и октопод и едва не се хлъзнаха по водопад към центъра на Земята. А опасността придоби име - комета. Подивяла звезда с опашка ... |
|
Романът “Моят Крит” проследява историята на остров Крит между 1898 и 1928 година, през живота на Ибрахим Ярмакамакис. Талантливият бижутер посреща решенията на Великите сили за изселване на мюсюлманското население с противоречиви чувства. Тези решения ще променят живота на цялото му семейство, на цялото критско население! Периодът, в който се развива действието, е белязан от християнските борби за независимост на Балканите и на Крит, които се сблъскват със старата османска традиция. А именно в тези сблъсъци се променят и човешките съдби. ... |
|
Любовно писмо до едно детство... ... Лятото на 1928-а е златно време за едно подрастващо момче. Лято на ябълкови дръвчета, окосени ливади и нови гуменки; на бране на глухарчета и на преяждане с вкусните гозби на баба; време на скърби и чудеса, на златни пчели. Магично лято, през което времето сякаш е спряло в живота на дванайсетгодишния Дъглас Споулдинг - запечатано от несравнимия Рей Бредбъри. Върнете се с майстора Рей Бредбъри там, където е вечният дом на сърцето, във времето на сбогуване и недоловима, изумителна промяна, където силният вкус на "Вино от глухарчета" остава по езика като лелеян спомен... Рей ... |
|
С "Дъждовен дракон" продължава публикуването на "Китайски загадки" - серията от 18 романа на Робърт ван Хюлик (1910 - 1967 г.), станали отдавна класика в криминалния жанр. Главен герой в поредицата е магистратът Ди Жендзие (630 - 700 г.), запечатан в старинните хроники като мъдър и справедлив управник. Всяко разследване, което съдията Ди провежда, потапя читателя в екзотичния лабиринт на средновековен Китай, където той се сблъсква с изумителни прояви на жестокост и благородство, на низост и величие. ... |
|
Книгата е част от комикс поредица "Мумините" от Туве Янсон. ... Татко Мумин се е наел да напише велик роман за морето. За целта муминското семейство се премества на безлюден остров, където той ще бъде пазач на фар. Скоро става ясно, че с острова има няколко проблема: обитаван е от духове, няма къде да се насладиш на чаша чай, а радиото е неизползаваемо, защото в него семейство плъхове отглежда малките си. Мумините не се предават: засаждат розова градина, боядисват фара в ярки цветове и всячески се опитват да превърнат мрачния остров в свой уютен дом. Дали ще успеят? ... |
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |