За нетърпеливата любов, дълголетието и добрите вещици."Пиша тези страници през март 2020 г., затворена вкъщи заради кризата с коронавируса..." Исабел Алиенде Ала вместо да сътвори роман ала Гарсия Маркес, под надслов "Любов по време на коронавирус", Исабел Алиенде поднася по увлекателен и забавен начин размишленията си за мястото и ролята на жените в обществото, за дълголетните им борби за равноправие и справедливост, споделя женския си възглед за феминистката революция, "може би най-важната, най-дълбоката в историята на човечеството". И за пореден път завладява с безграничния си талант ... |
|
|
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание. ... "От много време насам в нашата литература се е наложил един паралел, според който, ако Христо Ботев въплъщава нейния героически гений, то Пейо Яворов (Пейо Тотев Крачолов) е трагическата ѝ емблема. И наистина между тези двама поети от пръв поглед може да бъде констатирано онова родство в мащаба на творческото мислене и преживяване и в размаха на художествения изказ, което рязко ги отграничава от техните съвременници, превръщайки ги в изключения, в несвоевременни явления. А това е и един от съществените признаци на гениалното присъствие..." Елка Димитрова ... |
|
|
"След теб" е дългоочакваното продължение на "Аз преди теб". ... Осемнадесет месеца след смъртта на Уил, Луиза се опитва да построи живота си наново. Подтиквана от желанията, които той пробужда в нея, тя заминава за Париж. Но там се чувства самотна и объркана, намира утеха единствено в спомените. Връща се в Лондон и започва работа в бар на летището. Луиза претърпява инцидент и се връща в дома на родителите си в Стортфолд, където се чувства обичана и защитена. По настояване на баща си посещава сбирки, които помагат на хората да се освободят от скръбта. Но точно когато си мисли, че е готова да продължи ... |
|
|
Последната учебна година на Пърси Джаксън е преминала учудващо спокойно. Нито едно чудовище не си е показало носа в новата гимназия, която посещава. Но когато нищо и никаква игра на народна топка се превръща в меле с грозни човекоядни гиганти, нещата стават... хм, грозни. Изневиделица се появява и Анабет, която носи още лоши новини - вълшебните прегради, които пазят лагера на нечистокръвните са отровени от непознат враг и, освен ако не се намери веднага лек, единственото сигурно убежище за децата на боговете е на път да бъде разрушено. Пърси и приятелите му трябва да предприемат много опасно пътуване през Морето на ... |
|
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
|
Под сицилианското слънце, на плажовете на омагьосващия град Сикулиана, всяко лято се повтаря прекрасен спектакъл. Стотици костенурки се освобождават от черупките си и едновременно напускат гнездата си, готови да се гмурнат в морето - всички заедно, като вълна в обратна посока. Откакто се помни, Лучия не е пропускала десанта, както го нарича любимата ѝ баба Марта. С изключение на този път: заминава на стаж в голям римски ежедневник. Харесва ѝ да пише за регионалния вестник, но иска нещо повече и сега мечтата ѝ е на път да се сбъдне. Разбира се, ще ѝ липсват домът ѝ, соленият дъх на морето, ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
Д-р Емъри Шарбоно изчезва в планините на Северна Каролина. Докато съпругът ѝ Джеф, раздразнен от скорошен спор помежду им, осъзнае, че мълчанието и липсата ѝ са нещо повече от цупене, и се обади в полицията – мястото става недостъпно: студ, заледени пътища, гъста мъгла, нощ... Много специална съботна нощ. Емъри идва в съзнание в нечие чуждо легло, в съвършено непозната хижа, със сериозна черепна травма. И в компанията на мъж, чието минало на насилник е толкова тъмно, че той дори не иска да ѝ каже името си. Никакъв телефон, няма Интернет, няма хора на километри наоколо, но тласкана от страха, Емъри е ... |
|
|
"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ... |
|
|
Човек среща съдбата си на пътя, по който тръгва, за да я избегне. ... Стефани смята, че е извадила късмет с годеника си - красивият, синеок Мат, който я смята за най-подходящата майка на бъдещите им деца. Тя не вярва в съдбата, в истинската любов и в "заживели щастливо до края на дните си". Джейми е щастливо женен за своята състудентка Хелън, която познава от първия ден в Академията по изкуствата. Той вярва във всичко, което Стефани отрича. Когато Стефани и Джейми се срещат през един уикенд на семинар по изкуствата, тя с изненада установява, че Джейми я разбира повече от всеки друг и с него е истинска и ... |
|
|
Покъртителен роман за загубата, майчинството и света на невинното детство! ... Детството на Зоуи Морган е белязано от трагично заболяване на сестричката ѝ. Това оставя у нея незаличим спомен. След години Зоуи започва работа в приют за малтретирани деца и грижата за тези неоправдани същества се превръща в смисъл на живота ѝ. Там среща Остин Робъртс, в когото се влюбва. Остин и Зоуи се радват на щастлив семеен живот, украсен от дългоочакваното им дете Джейми. Но съвсем скоро старите травми започват да диктуват поведението ѝ. Тя е въвлечена в лабиринт от ужасяващи събития. Призраците от миналото ѝ я ... |
