Творчеството на Александър Грин (1880 - 1932) досега е представяно като творчество за деца - един мит, който вече е развенчан. Произведенията на Грин се смятат за близки до готическия роман, а той смята себе си за символист. Сравняват го с Едгар По, Стивънсън, Набоков и Булгаков. Подбраните тук разкази и новели са един нов поглед към непризнатия приживе голям писател, към неговия необичаен и неповторим талант, и почит към свободния му дух. "Всичко, което неочаквано изменя живота ни, не е случайност. То е в самите нас и чака само външен повод за изразяване на действията си." Книгата е част от Колекция ... |
|
В пристъп на пиянски гняв Майкъл Хенчард продава жена си и дъщеря си за пет гвинеи на един моряк. На другия ден, разкайвайки се за стореното, той се кълне пред Бог, че повече няма да близне алкохол. В следващите години Майкъл натрупва състояние и печели уважението на съгражданите си, които го избират за кмет на Кастърбридж. Зад успеха му обаче се спотайват както срамът от миналото, така и невъздържаният му нрав, който е способен да разруши всичко постигнато. А когато на прага му се появява съпругата му с вече порасналата им дъщеря, Майкъл получава шанс за изкупление. Но дали е способен да овладее характера си, за да ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
В Рим понякога е достатъчно само едно кафе, за да се влюбиш! ... Кафето е един микросвят, една "Божествена комедия", която трябва да се изчете за 30 секунди. Всяка чаша кафе е отделна история. Има някаква силна спойка, която прави от тези свързани елементи едно стабилно цяло - кафенето, както и кафето в чашата, и зърната, от които е направено. Но всяко кафе е с различна консистенция и с различен вкус, както и хората са различни. Тъй като всички пътища водят към кафенето (или поне минават през него), много е важно всеки да успее да намери своето кафе. Масимо е над трийсетте и е собственик на малко кафене в ... |
|
Ферари означава червено. Означава състезание, надпревара. Превъзходство, лукс и отлични резултати. Не толкова познат е мъжът, стоящ зад марката. След папата, Енцо Ферари е най-почитаният мъж в Италия. Но дали наистина той е благият padrone, описван от боготворящата го световна преса в онзи момент, или е безскрупулен деспот, който тласка своите служители до ръба на лудостта, а пилотите си дори отвъд тази граница? Биографията на Брок Йейтс прониква дълбоко в сложната личност на Ферари и разкрива истината, стояща зад нееднозначните отношения на Ферари, работата му с фашистите на Мусолини и фанатичната му обсебеност от ... |
|
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
Книгата е част от поредицата Клуб Класика на издателство Хермес. ... Гилбърт Маркъм е силно заинтригуван от Хелин Грейъм - красивата и тайнствена млада жена, която наскоро се е преместила в Уайлдфел Хол заедно с петгодишния си син. Той бързо ѝ предлага своето приятелство, но когато резервираното ѝ поведение и саможив характер стават повод за клюки сред местното общество, Гилбърт започва да се пита дали доверието му не е било прибързано. Едва когато Хелин му позволява да прочете дневника ѝ, наяве излиза истината за един злощастен брак, от който тя е избягала, опитвайки се с всички сили да предпази ... |
|
"Винаги съм вярвал, че за да откриеш една необикновена, изумителна, единствена по рода си история трябва просто да попиташ първият случаен минувач на улицата. Всеки човек е носител на поне една неподражаема притча... на една прекрасна песен... на един зашеметяващ роман... на един достоен за холивудска продукция житейски сценарий. Не трябва да оставяме своите страници ненаписани и своето повествование само за себе си, защото те могат да бъдат от полза не само за техния автор. Самото писане не е особено трудно. Трябва просто да седнеш пред хартията или компютъра, да отвориш раните си и да започнеш да си спомняш, да ... |
|
Нищо не е просто бяло и черно. От автора на "Пътят" и "Кървав меридиан". ... Истината е написана в човешкото сърце. Изненадваща среща на перона на нюйоркско метро отвежда двама непознати в скромен дом, където трябва да бъде взето важно решение за живота и смъртта. Там "белият" и "черният", както са представени двамата герои, започват разговор, при който се сблъскват две фундаментално противоположни гледни точки за битието и света. Белият е професор, разочарован от краха на своите ценности и всичко онова, в което е вярвал. Чернокожият е бивш престъпник и настоящ проповедник, ... |
|
През 1942 година Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот; говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще ... |
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
Спомените на Габриел Гарсия Маркес представени в книгата му "Да живееш, за да го разказваш". "В интернет от години шестват най-различни преводи на книгата: "Живея, за да разказвам", "Живот за разказване" и други. Никой от тях обаче не предава точно наслова на творбата, а ние винаги сме ценяли най-вече верността и точността на превода, па бил той и на едно заглавие. В случая особената дума е "contarla", която означава "да го разказваш“ ("да разказваш" е "contar") - живота си, това, което живееш. Затова преведохме заглавието както е написано от автора. ... |