Творчеството на Александър Грин (1880 - 1932) досега е представяно като творчество за деца - един мит, който вече е развенчан. Произведенията на Грин се смятат за близки до готическия роман, а той смята себе си за символист. Сравняват го с Едгар По, Стивънсън, Набоков и Булгаков. Подбраните тук разкази и новели са един нов поглед към непризнатия приживе голям писател, към неговия необичаен и неповторим талант, и почит към свободния му дух. "Всичко, което неочаквано изменя живота ни, не е случайност. То е в самите нас и чака само външен повод за изразяване на действията си." Книгата е част от Колекция ... |
|
|
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Клуб Класика на издателство Хермес. ... Гилбърт Маркъм е силно заинтригуван от Хелин Грейъм - красивата и тайнствена млада жена, която наскоро се е преместила в Уайлдфел Хол заедно с петгодишния си син. Той бързо ѝ предлага своето приятелство, но когато резервираното ѝ поведение и саможив характер стават повод за клюки сред местното общество, Гилбърт започва да се пита дали доверието му не е било прибързано. Едва когато Хелин му позволява да прочете дневника ѝ, наяве излиза истината за един злощастен брак, от който тя е избягала, опитвайки се с всички сили да предпази ... |
|
|
"Винаги съм вярвал, че за да откриеш една необикновена, изумителна, единствена по рода си история трябва просто да попиташ първият случаен минувач на улицата. Всеки човек е носител на поне една неподражаема притча... на една прекрасна песен... на един зашеметяващ роман... на един достоен за холивудска продукция житейски сценарий. Не трябва да оставяме своите страници ненаписани и своето повествование само за себе си, защото те могат да бъдат от полза не само за техния автор. Самото писане не е особено трудно. Трябва просто да седнеш пред хартията или компютъра, да отвориш раните си и да започнеш да си спомняш, да ... |
|
|
Нищо не е просто бяло и черно. От автора на "Пътят" и "Кървав меридиан". ... Истината е написана в човешкото сърце. Изненадваща среща на перона на нюйоркско метро отвежда двама непознати в скромен дом, където трябва да бъде взето важно решение за живота и смъртта. Там "белият" и "черният", както са представени двамата герои, започват разговор, при който се сблъскват две фундаментално противоположни гледни точки за битието и света. Белият е професор, разочарован от краха на своите ценности и всичко онова, в което е вярвал. Чернокожият е бивш престъпник и настоящ проповедник, ... |
|
|
През 1942 година Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот; говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
Спомените на Габриел Гарсия Маркес представени в книгата му "Да живееш, за да го разказваш". "В интернет от години шестват най-различни преводи на книгата: "Живея, за да разказвам", "Живот за разказване" и други. Никой от тях обаче не предава точно наслова на творбата, а ние винаги сме ценяли най-вече верността и точността на превода, па бил той и на едно заглавие. В случая особената дума е "contarla", която означава "да го разказваш“ ("да разказваш" е "contar") - живота си, това, което живееш. Затова преведохме заглавието както е написано от автора. ... |
|
|
В това издание са включени пет от най-известните новели на Томас Ман (1875 - 1955) - един от най-големите германски писатели и носител на Нобелова награда за литература: Дребният господин Фридеман (1897), Тристан (1903), Тонио Крьогер (1903), Смърт във Венеция (1911), определяно като най-доброто произведение, написано на немски език, и Марио и фокусникът (1930). И петте произведения се отличават с размисли за противоречивия и мъчителен процес на творчеството, както и с финия анализ на чувствата, с дълбок до болезненост психологизъм, с разсъждения за желанието за смърт и за смъртта като безсмъртие. С тези новели, подбрани ... |
|
|
Неиздавано досега на български продължение на "Пилето". ... Последните думи на Пилето към неговия приятел Ал в едноименния шедьовър на Уилям Уортън са: "Но си струва труда да се опита." И точно с това се заема Ал, след като се измъква от хватката на армията и военното безумие. Той си купува армейски джип, пребоядисва го в предизвикателно жълто, нарича го Пеперудата, и поема по безкрайните американски пътища, за да се опита да преодолее травмите си. Обсебен от свободния на пеперудите, той жадува да ги опознае истински - точно както неговият приятел Пилето превърна в център на живота си канарчетата. ... |
|
|
"Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят." Дилън Томас Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет- романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност. Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню ... |
|
|
Написан с много хумор - "Отбой в полунощ" е роман в духа на "Параграф 22" и "На Западния фронт нищо ново" - приказка за смелостта и за приятелството във време на смърт. Втората световна война е към края си. Съюзническите войски напредват към столицата на Третия райх. Група млади американци са изпратени в приказен замък сред Арденските гори, за да следят за евентуално германско настъпление. Те са обучени по специална програма, интелигентността им е доста над средната, и съзнават напълно в какво безумие са се забъркали. Впримчени в ледените прегръдки на зимата, те създават свой мълчалив ... |
