От университетската философска поредица - "Какво значи това?". ... Чувствителността и прозорливостта на Ортега го довеждат неведнъж до разглеждането на проблеми, чиято важност и значимост се проявяват във все по-нарастваща степен и категорично с течение на времето. Така университетският въпрос се анализира по радикален начин в тези страници от 1930 година, но неовладяната криза на университета, която толкова ни тревожи сега, показва, че нейното преодоляване изисква една не по-малко крайна реформа от предвидената от Ортега. Университетът трябва да се преобрази, за да може да изпълнява функциите, които новото ... |
|
"Тази книга е продължение на книгите ми "Гърция в прегръдките на "Тройката" (2014) и "Корупцията и кризата в ЕС 2008 - 2013 г." (2014). Изводите, които направих в тях за гръцката криза и за по-нататъшната борба с нея, се потвърдиха. Днес в Гърция са налице всички отрицателни последствия от глобализацията. В условията на пазарната икономика страната поддържа социална система, изискваща големи разходи. За да осигури финансов ресурс за поддържане на институциите и социалната система, на Гърция се налага да взима външни кредити. Същевременно икономиката на страната не може да обслужва натрупаните ... |
|
Съставителство и научна редакция: Румен Даскалов, Александър Везенков. ... Тази книга е част от поредица проучвания върху транснационалната и преплетена история на Балканите. Настоящият том е продължение на поредица изследвания върху споделената, свързаната и преплетената история на Балканите. Той изследва присвояването на миналото (древно, средновековно, ново) и в частност на имперските исторически наследства от историографиите на съвременните национални държави. Отделните студии са посветени на емблематични за региона наследства и спорни въпроси. Разгледани са интерпретациите на тракийското, византийското и ... |
|
Второ допълнено и преработено издание. ... Новото допълнено и преработено издание на книгата на проф. Красимира Гагова включва част от лекционния ѝ курс по средновековна европейска история. То е ориентирано предимно към периода на Същинското средновековие в Западна Европа, когато се утвърждават и развиват феодалните отношения, укрепват кралската и императорската власт и се поставя началото на държавните институции, получили по-сетнешно развитие в Новото време. Разгледана е съществената роля на Църквата в средновековното общество, както и споровете между светската и духовната власт за правото на последна съдебна ... |
|
Повече от 50 години, социолози от различни школи на планетата ни, насочват изследователските си усилия в периметъра на масмедийното въздействие. Ефективността от функционирането на медиите се оказва не само една от най-комплицираните теми, но и територията с най-богато разнообразие от използвани изследователски методи - индивидуална пряка анкета, интервю, полеви експерименти, панелни изследвания и пр., включително иницииране и апробиране на нови методи - фокус интервюто, например, въведено от П. Лазарсфелд и Р. Мъртън, известно по късно като метод "фокус група". Най-големите приноси на редица класици на ... |
|
В есетата от тази книга, писани в различни моменти през последните две десетилетия, Цветан Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Те са живели в различно време, различават се по нагласа, по възгледи, по изразни средства. На пръв поглед откривателите на Америка, творчеството на Едуард Саид, Йохан Волфганг Гьоте, Амадеус Моцарт, Анри Стендал, Самюъл Бекет, Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо и Франсоа дьо Ларошфуко създават впечатление за пъстър свят и идейно многообразие. Ала между тях Тодоров е съумял да прокара и пресечни точки, и съединителни линии. В дòсега си с тези ... |
|
Пламен Стаменов Цветков е професор по нова и най-нова история в Нов български университет. Автор е на редица книги и статии, сред които е двутомното му изследване на балканската история от Българска гледна точка, публикувано в САЩ, двутомната история "Европа през XX век", "Светът през XX век", както и монографията с предизвикателния надслов "Славяни ли са българите?". Усетът за национална принадлежност продължава да бъде изключително мощен, а в днешния, глобализиращ се свят дори като че ли се засилва. На пръв поглед най-очевидният белег за нацията е общността на езика и потеклото, но ... |
|
Отпреди появата на човека до Френската революция. Книгата е в памет на Самюъл Хънтингтън. ... "Подтиците за написването на тази книга са два. Първият възникна, когато моят преподавател Самюъл Хънтингтън в Харвардския университет ме помоли да напиша предговор към "Политическият ред в променящите се общества". Книгата на Хънтингтън е един от последните опити за написване на обширно изследване на политическото развитие и е сред често изтъкваните от мен в собственото ми учение. Тя утвърждава много ключови идеи в сравнителната политика, сред които теорията за политически упадък, понятието за авторитарната ... |
|
Мястото на Турция в Международните отношения. ... Разположените около Турция близка териториална, близка акваториална и близка континентална зона в географски аспект се намират в центъра на световния материк, а в исторически аспект обхващат местата, през които преминават магистралите на човешката история. При новата динамика на международната и регионалната конюнктура след Студената война, Турция неизбежно ще се отвори към околния свят, започвайки от най-близката си зона, и затова страната трябва да предефинира ролята на близките зони като компоненти на стратегическата си дълбочина и обстойно да преразгледа ... |
|
Вторият том на "Структурална антропология" е сборник със статии, публикуван за пръв път през 1973 г. - годината, когато Клод Леви-Строс е избран във "Френската академия". Тази книга е продължение на "Структурална антропология", излязла през 1958 г. Публикуван петнадесет години след "първата" антропология, в този сборник са събрани по-ранни и по-късни текстове, станали почти недостъпни, но продължаващи да представляват подчертан интерес. Разпределени са в четири части: полето на антропологията, където се оценява значението на Жан-Жак Русо и Емил Дюркем; социалната организация, ... |
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
Книгата анализира идеите за българската нация, залегнали в творчеството на Христо Ботев, но се насочва към тях от "дъното" на езика и разглежда фигурите и метафорите на храната и телесното, на болестта и старостта, на рода и чужденеца. Резултатът е един неочакван образ на поета, който води към пролетаризиране и преосмисляне на представите за изграждането на българската национална идентичност. "Словото на Ботев винаги е присъствало в сърцевината на българския дебат за ценностните и смислите на съществуването, на личния и на груповия избор, обречени да се претопят в История. Заради изключителния статут, ... |