Един импулс да правим онова, което наистина си струва. ... "Работя, значи съм? Кога за последен път имахте пламък в очите през работния ден? Кога за последен път бяхте уверени, че обичате работата си? Кога за последен път бяхте в своя елемент“ Безкомпромисни? Вдъхновени? Идеалистични? Ентусиазирани? Или, ако попитаме по друг начин: Кога се отучихте от тези неща?" Това са въпросите, които преследват авторите Аня Фьорстер и Петер Кройц. И настояват: "Спрете да работите!". Не, те нямат предвид да стачкуваме или да се излягаме на сянка. Не! Ние трябва отново да завоюваме властта си над нашата работа, ... |
|
|
"Мисията на Зигмунд Фройд" ни изправя пред сложната личност на създателя на психоанализата, пред вътрешните му движещи сили в търсене на истината и безкомпромисната му вяра в разума. Множество важни подробности дават обилна информация за отношението на Фройд към родителите, жените, съпругата, за неговата зависимост от мъжете и проблема с авторитаризма му. Критичните бележки на автора Ерих Фром насочват читателя към основния проблем: възможно ли е да се живее смислено, пълноценно, със страст към истината, ако човек не вярва, че има мисия в живота, ако не я търси. ... |
|
|
"Реториката" принадлежи към езотеричните съчинения на Аристотел. Това означава, че тя е била използвана от философа при преподаванията му в сравнително тясната среда на перипатетическата школа, докато до широката публика били адресирани т.нар. екзотерични съчинения. Следователно "Реториката" има съществена близост до "Поетиката" (или, за да предадем с по-голяма точност заглавието на оригинала, до трактата "За поетическото изкуство"). Самата проблематика на "Реториката" предполага кръг от читатели и тълкуватели на идеите ѝ, по-тесен от онзи на "Поетиката". ... |
|
|
Основна тема на "Пространство, време, творчество" са пространството и времето като символична форма на мисълта, художественото творчество и културата. Други основни трудове на Флоренски са "При водоразделите на мисълта", "Обратната перспектива" и "Иконостасът". Отец Павел Флоренски е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разностранни интереси и дълбоки познания в областта на богословието, философията, математиката, музиката, филологията, електротехниката, изкуствознанието и други. Завършва физико-математическия факултет на Московския университет " ... |
|
|
Дейл Карнеги (1888–1955) е пионер в онова, което днес наричаме развитие на човешкия потенциал. Неговите лекции и книги са помогнали на хора от цял свят да станат уверени, представителни и влиятелни личности. През 1912 г., когато откривал първия си курс по говорене пред публика с теоретична лекция, Карнеги бързо забелязал, че участниците са се отегчили. Тогава той избрал напосоки един мъж и го поканил да се представи накратко. Когато курсистът приключил, той помолил още един да стори същото и тъй нататък, докато всеки не получил възможност да направи кратко изказване. Накрая, насърчавани от своите съкурсници и ... |
|
|
Второ издание. ... Емпатичното терапевтично интервю. Карл Роджърс е един от основателите и най-ярките представители на движението за хуманистична психология, което възниква в Америка в средата на миналия век и дръзко се определя като трета сила в психологията наред с психоанализата и бихейвиоризма. Книгата представя многообразието от системи и методи в съвременната психотерапия, мястото и спецификата на личностно центрирания подход на Карл Роджърс сред тях. Карл Роджърс е всепризнат и ненадминат майстор на емпатичната терапевтична беседа, която е представена в книгата с три негови автентични емпатични интервюта. Тази ... |
|
|
Съдържа основите на всички естествени и нравствени науки, с приложение "Върху свободата на волята" и "Безсмъртието на душата". ... |
|
|
В монографията е реконструиран този културно-теоретичен облик на понятието "религия", който се формира от ключови фигури на философи и теолози, приемащи "човека", "човешката същност", "човешката природа" като концептуално ядро на своя подход към нея. В тази концептуално-хронологична верига (от последната четвърт на XVIII до последната четвърт на XX в.) са включени различни културно-философски направления: т.нар. спекулативна философия – трансценденталният идеализъм ( Имануел Кант ), "обективният" идеализъм ( Г. В. Ф. Хегел ); романтизмът – "сантименталната теология& ... |
|
|
"Изкуството е избирателно пресъздаване на действителността в зависимост от метафизичните ценностни съждения на един творец. То е гласът на неговото усещане за живота. Това, което романтиците внасят в изкуството, е върховенството на ценностите, елемент, който е отсъствал в закостенелите, сухи, направени от трета и четвърта ръка (и също така трето - и четвърторазредни) повторения на копирането на формули на класицистите". Айн Ранд ... |
|
|
Второ допълнено издание ... Черният лебед е рядко или случайно събитие, което е неочаквано и се отличава с три характеристики – то е непредсказуемо, има огромно въздействие и може да бъде обяснено със задна дата. Тъй като черните лебеди са непредвидими, ние трябва да се пригодим към тяхното съществуване (вместо наивно да се опитваме да ги предвидим). Невероятният успех на „Гугъл“ е черен лебед, както и терористичните атаки от 11 септември 2001 г. За Насим Никълъс Талеб черните лебеди лежат в основата на почти всичко в нашия свят – от възникването на религиозни течения до събитията в личния ни живот. Години наред Талеб ... |
|
|
Как децата ни да израснат пълноценни и щастливи ... Американската психоложка Джийн Лидлоф прекарва две и половина години в южноамериканската джунгла с индианците йекуана. Тя остава удивена от хармонията, която цари във взаимоотношенията между възрастни и деца, както и от липсата на проблемите, които сме свикнали да приемаме за неизбежни в детството и тийнейджърството. След като анализира начина им на живот, Лидлоф стига до извода, че човешките същества са най-щастливи и пълноценни, ако в грижите си за децата се вслушват в природата и се съобразяват със собствената си, незаслужена пренебрегната интуиция, еволюирала в ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
