Николай Александрович Бердяев (1874 - 1948 година) е руски религиозен философ и социолог, виден представител на руския екзистенциализъм и персонализъм, блестящ публицист, авторитетен учен и обществен деятел. Задълбочен мислител, хуманист и мъдрец, той изпъква като централна фигура на руския духовен Ренесанс. Главният патос в съчиненията му са двете взаимосвързани проблеми - свободата и творчеството, въз основа на които строи своята метафизика, етика, историософия и антропология, разработва идеите си за ново религиозно съзнание. Сред своите съвременници религиозни философи Бердяев е и един от първите, заговорили за ... |
|
|
Защо не започваме, защо искаме нещо толкова силно и същевременно го отлагаме, чудим се, намираме си хиляди оправдания да не го направим? Защо е толкова трудно да започнем да правим нещата, които наистина желаем, да постигаме своите цели, мечти и копнежи? В тази книга всъщност ти няма да разбереш защо не започваме, ще разбереш как да започнеш! ... |
|
|
За какво е човешкият живот? Какво означава да си истински човек? Предопределен ли съм от условията при моето раждане, или мога да ги променя? Как разбирам и се справям с надеждите, страховете и тревогите, които оформят живота ми? Това са екзистенциални въпроси. Те не изискват цялостно обяснение за природата на реалността. Нито пък може да им се отговори с научни понятия. Те започват с основния факт, че хората живеят в релация със света около тях. Хората имат проекти, които искат да осъществят; техните избори са основани на надежди за бъдещето. Все пак животът е краен и ние се изправяме пред неизбежната смърт. И какво, ... |
|
|
Защо повече означава по-малко. В свят, в който имаме всичко, всеки ден се налага да избираме от безброй възможности. Независимо дали си купуваме дънки, поръчваме си кафе, спираме се на мобилен план, кандидатстваме в университет, или подбираме продукти в супермаркета, всекидневните решения - малки или големи - са се превърнали в неимоверно сложна задача. Свикнали сме с мисълта, че многообразието означава по-добри възможности и по-голямо задоволство от направения избор. Но количеството решения, които се налага да вземем - от обикновените избори в делника до дълбоките предизвикателства на балансирането на кариера, ... |
|
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
|
|
"Помощ! Точно когато започнах да свиквам с родителството, детето ми стана тийнейджър!"Тийнейджърите са деца в преход. Те не са възрастни. Техните нужди, включително емоционалните, са все още детски. Една от най-честите грешки, която родители, учители и други допускат, е да се отнасят към тийнейджърите почти като към възрастни хора. Така пренебрегват тяхната детска нужда да чувстват, че някой ги обича и приема, че някой се грижи и мисли за тях. В резултат много тийнейджъри смятат, че никой не се интересува истински от тях, чувстват се непълноценни и объркани, проявяват агресивност и непокорство. Макар повечето ... |
|
|
"...истинската хипноза не е постоянното обогатяване на репертоара от индукционни техники (това е лесната част), нито пък придобиване на способност да влияеш върху възприятието и поведението на другите. Истинската хипноза не е хоби или професия. Истинската хипноза помага на този, който се занимава с нея, да постигне себереализация. Истинската хипноза е начин на живот, почти алхимично трансформиращ практикуващия в постоянно еволюираща личност, оказваща (дори и несъзнателно) благотворно влияние върху заобикалящите го. Истинската хипноза не е цел, а средство, помагащо ни да станем по-добри." Из книгата Иво ... |
|
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
|
Много родители вярват, че децата им са капризни защото са разглезени, но това не винаги е така. Зад всяко поведение при децата има конкретна причина. Причините могат да са свързани с физическото или психическото здраве, проблеми с растежа и дори несподелени случки в детската градина. Настоящата книга ще помогне на родителите да разберат произхода на необичайното поведение на децата и ще даде практически насоки за решаване на проблемите в поведението както на малките деца, така и на подрастващите и тийнейджърите. В книгата са разгледани някои конкретни житейски ситуации, в които може да попадне всяко семейство с едно или ... |
|
|
Книга двадесет и пета от поредицата "Философия за всеки". ... Ибн Сина, известен с латинизираната форма на името си Авицена, е вероятно най-значимият арабски философ, учен и енциклопедист и един от най-великите мислители в средновековния свят. Работи по обширни по обем теми - от човешкото тяло и законите за движение на небесните светила до принципите на възприятието, понятието за душа, математически парадокси, естетически проблеми, особеностите на езика и какво ли още не. Заради уникалната амалгама от тезите на аристотелианството и на ислямската теология във философските му разбирания учените го определят като ... |
|
|
Сьорен Киркегор (1813 - 1855) е датски философ, писател, и теолог, един от най-значимите представители на модерната хуманитарна мисъл, когото приемат за основоположник на екзистенциализма. В произведенията си утвърждава свободата на личността, персоналната отговорност и самостоятелния избор като единствен път към постигане на съвършенство и нравствена хармония. Той е и свързващото звено между религиозната основа на хегелианството и същинската екзистенциална философия на модерността. Като един от малкото творци, при които животът и творчеството изцяло се припокриват, Киркегор често е определян ту като неоортодоксист или ... |
|
|
Това не е учебник, а по-скоро научна биография. Тя блестящо, изключително интересно, конкретно, лично успява да обясни т. нар. "емоционална чума", която, казано на съвременен език ни вкарва "матрицата", обезсилва ни, прави ни безгласна, аморфна, податлива на властимащите маса, как си самоотнемаме радостта и удоволствието, контрола върху личния живот, изпадайки в онова шизофренно раздвоение между естествения биологичен стремеж към удоволствие и радост от живота и налагания ни от люлката успиващ морал... Райх последователно и научно показва как диктатурата и демокрацията са свързани с пълнокръвния, ... |
