Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
Историята в романа се случва във време, когато в света надделяват омразата и насилието и когато съдбите на потисниците и жертвите се преплитат. По време на трагичните исторически обрати в Словения в последните месеци на Втората световна война и в годините след нея се разказват историите на хора, които са насилници, жертви или и двете. Да запазиш достойнството си и от всичко това да излезеш цял и непокварен, дали е възможно? Може ли любовта във време на война, когато и човечеството, и моралът на човешкия избор са поставени на изпитание, да оцелее? Или любовта е жертва на войната, която необратимо маркира и променя хората? ... |
|
|
"Младостта на Даниело Наниста" е пропит от комунистически носталгии и излъчващ ясно доловимия аромат на една българска роза, училищни тоалетни и дим от различни марки цигари (включително "БТ" и "Родопи"). Романът разказва за "формирането на личността" на Даниело Наниста - един румънски Холдън Кофийлд, за когото така възпяваните от поетите "първа целувка" и "първа любовна нощ" се оказват истински провал. Тази книга наподобява гъста супа, в която плуват пикантни парчета от действителността - от белите акули в Адриатическо море до отрязаният пенис на Джон Уейн Бобит. ... |
|
|
"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде." Валентин Калинов "Разказват, че в джунглите на Южна Америка ... |
|
|
Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, ... |
|
|
Александър, наричан Сандро, е единствено дете на Виторио, потомък на богата италианска фамилия, и на французойка от скромен произход. След всяко сияйно лято, прекарано в разкошното италианско имение, идва печална зима в невзрачния парижки апартамент. Прекрасно детство, пълно с обещания за бъдещи щастливи дни, но Сандро е едва десетгодишен, когато животът му се преобръща. Мъжът, в който той предстои да се превърне, ще мине през безброй съмнения, колебания, мимолетни наслади, огорчения и бягства, обречен непрестанно да се разминава със самия себе си, а и с голямата любов, озарила цялото му битие."Надявам се да съм се ... |
|
|
"Държите в ръцете си оригиналната, пълна и нередактирана версия на романа Девети. Авторът посвещава тази книга на социализма в знак на благодарност за неповторимото детство, което това време осигури на всички българчета. След 30 години пропаганда и охулване, дойде моментът да си спомним за Истината, и да я назовем, такава каквато е. Социализмът бе изключително позитивно време за нашата страна. Той е 99% добро, и 1% лошо, въпреки че в последните години се набляга само на този 1% и се прави опит да се приравни той на него. Грешките и злините не могат да бъдат отричани, и не трябва да бъдат забравяни. Но още по-малко ... |
|
|
"Искрено се зарадвах, когато през 2018 година в Украйна започна да се подготвя Антология на съвременния чешки разказ на украински език. За мен книгата беше чудесен пример за това, което е възникнало в този жанр в Чехия през последните 10 години, но и нещо като малка литературна гастрономия за издатели, преводачи и любители на чешката литература. И разбира се - прекрасно средство за обществена дипломация. Това е книга, с която можем да се представим извън Чехия, която мога да подаря на нашите български партньори, сътрудници и колеги. Съставители на антологията При чехите са Луцие Ржехоржикова - бивш директор на ... |
|
|
"Тази книга се посвещава на Гоце Делчев - гениалният създател на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Тя излиза точно, когато се навършват 150 години от рождението му. Какъв по-подходящ момент? Може би това е знамение - че именно сега възникна идеята, и се роди това вълнуващо четиво... Романът ще ви замае. Той замая дори автора си... Едно уникално художествено послание, разтърсващ приключенски трилър, чрез който да научите и толкова много за толкова славната ни история... Талантът на автора е ненадминат, и Гоце напълно заслужава, чрез него, да си спомним за постигнатото от този втори ... |
|
|
Написана просто, но въздействащо, това е притча за съвремието. В подножието на Френските Алпи разказвачът среща овчар, който тихо се е заел със задачата да засажда по сто жълъда на ден, в опит да залеси своя пуст район. Дори двете световни войни не могат да попречат на самотния му труд. Постепенно упоритата дългогодишна работа дава плодове: ландшафтът се променя, а животът и надеждата се завръщат по тези места. Жан Жионо 1895 - 1970 е френски пацифист, поет и писател. Част от историите му показват селския бит в областта Прованс. ... |
|
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
|
|
Краят на 1995 година. На стария и болен Елцин му е много трудно да се откаже от властта, особено когато в обкръжението му всички го уверяват, че никой освен него не може да се справи с управлението на страната. Даже от болничното легло, след прекарания инфаркт, Борис Елцин продължава да настоява, че Русия не може без него. Привържениците му ще положат всички възможни и невъзможни усилия за да запазят свободата. И като че ли постигат победа. Но в крайна сметка се получава точно обратното на това, за което са се борили."Михаил Зигар написа най-интересната книга за руската революция - Империята трябва да умре. Сега е ... |
