Делфинът е историята на един мечтател. Тя ще ти напомни, че "в живота идва време, когато няма какво друго да направиш, освен да поемеш по собствен път, да вдигнеш платната на своята лична вяра", че "мечтите ти, големи или малки, са най-ценните съкровища, които ще направляват живота ти към неповторима и прекрасна съдба". Ще ти покаже, че по пътя ти винаги ще има препятствия и че "най-дълбокото отчаяние ти дава шанса да разбереш същинската си природа, че така както мечтите оживяват, когато най-малко очакваш, ще оживеят и отговорите на въпросите, които не можеш да разкриеш". Делфинът е ... |
|
"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде." Валентин Калинов "Разказват, че в джунглите на Южна Америка ... |
|
Memento mori - "Помни, че си смъртен", е една от вековните мъдрости, завещани от древните римляни. Съставител: София Петрова. ... Човек живее и си отива, на този свят всички сме гости, всички сме временно тук, но спомен за нас може и да не остане, затова трябва да оставим знак, при това такъв, че да ни осигури безсмъртие. Ако не с делата си, то поне с безсмъртието на камъка, върху който издълбаваме последното си послание. Епитафията като литературен жанр съществува повече от двайсет и пет века. Тя е неразделна част от подготовката за отвъдното, от осъзнаването на смъртта и от праисторическото желание след нас ... |
|
Върви без страх! Събужда се в болничното си легло - без биография, но със смътни спомени. Изглежда млад - на трийсет и нещо, макар да е връстник на века, както през 1999 г. наричат родените през 1900 г. Името му е Инокентий Платонов. За да върне паметта си, записва спомените в дневник. Може би е бил художник или авиатор, а може би не. Със сигурност обаче е обичал и е бил обичан. Със сигурност Инокентий е бил и в Соловки - най-големия концлагер в СССР. Там след дни на непосилен труд и изтезания е замразен от акад. Муромцев... "Авиатор" е история за престъпления и наказания на отделни личности и на цяла държава. ... |
|
Примо Леви (1919 - 1987) е италиански мислител и разказвач, една от най-светлите личности, преживели най-тъмните пропадания на миналия век. "Потъналите и спасените" (1986) е неговата последна книга, публикувана година преди смъртта му. В осем есета авторът на епохалните "Нима това е човек" и "Периодичната система" - химик, писател, буден гражданин на света - разсъждава над лагерите на смъртта, личната и груповата памет, насилието, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната "сива зона" между доброто и злото. Книгата е част по поредицата "Памет" на ... |
|
44 жени разказват своите истински истории. Ти си на 16 и първата ти любов току-що е приключила трагично. Ти си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба. Ти си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си. Ти си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ти си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове. Ти си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си. Ти си на 64 и понякога отиваш до гардероба, за да зърнеш булчинската си ... |
|
"Отдавна не бях чел ръкопис на български писател с такъв жив, изразителен, естествен слог... За мен тази книга е културно събитие!" Тончо Жечев "Тя просто трябва да се прочете, за да "проникне" до свидните кътчета на душата. "Къща отвъд света" е архибългарска." Георги Величков "Рядко един толкова вдълбочен и остър ум, умее да бъде и толкова толерантен към несъвършенствата на живота и човешките слабости. С много любов, с великолепно чувство за хумор и с ярък български език писателят е успял да създаде произведение, което, сигурна съм, българските читатели ще обикнат." ... |
|
Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: "Ако има кръв, пускаме го пръв". А бомбеният атентат в прогимназия "Албърт Макриди" несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция "Търси се" работи по различни случаи - и върху собственото си самочувствие, - когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва "Ако има кръв", отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра "Другият". Той проследява неповторимата ... |
|
От авторката на "Сол при солта" и "Фонтани на мълчанието". Ужасите на войната, примесени с нежността на изобразителното изкуство и първите трепети на любовта, плетат сюжета на "Пепел в снега", своеобразна предистория на награждаваната "Сол при солта". В романа "Пепел в снега" Рута Сепетис ни прави свидетели на мъчително пътешествие, проточило се над 10 години и на хиляди километри. Романът разказва историята на младо момиче от литовски произход, което е изпратено заедно със семейството си в каторга в Сибир. Зимата на 1941 г., Литва. Лина е обикновено ... |
|
Интелектуалец от културните среди на Загреб предизвиква уволнението си, за да търси лична свобода. Напуска градския живот и цяло лято пази остров от пожари. Компания му правят куче и магаре. В съзнанието на читателя се разгръща поетично бягство от хората и пробуждащо се пътуване към себе си. ... |
|
Никой не е успял да избяга от Института. ... Посред нощ в къща на тиха уличка в предградията на Минеаполис похитители убиват родителите на Люк Елис, а него натоварват в черен джип. Операцията отнема едва две минути. Люк се събужда в Института, в стая, която прилича досущ на неговата, само дето няма прозорци. А щом излиза през вратата, вижда други врати, зад които живеят други деца с особени дарби − телекинеза и телепатия, - озовали се там по същия начин като него: Калиша, Ник, Джордж, Айрис и десетгодишният Ейвъри Диксън. Всички те са в Предната половина. Има и други деца, научава Люк, преместени в Задната половина, ... |
|
Имало едно време един мъж, който бил толкова зает и потънал в работата си, че душата му останала някъде зад него. Той продължил да си живее - да спи, да се храни, да работи, да кара колата си и дори да играе тенис. Понякога обаче се улавял да забелязва, че светът около него е станал някак двуизмерен, плосък, разчертан на квадратчета като в тетрадка по математика. "Изгубената душа" е шедьовър, илюстриран от Йоанна Консехо, лауреат на специалната Bologna Ragazzi Award 2018, и с текст на една от най-награждаваните и популярни полски писателки Олга Токарчук. Едно пътуване дълбоко навътре към собствената ни изгубена ... |