Романът на изключителния руски писател Андрей Платонов (1899 - 1951) "Чевенгур" (1926 - 1929) е творба с грандиозен вътрешен мащаб, отразяваща не само съвремието на автора, но и цяла една епоха. Писателят по свой начин продължава идеята на Гогол, който в "Мъртви души" възнамерява да покаже руския живот през призмата на "Божествена комедия" на Данте. Ад е болезненото безвремие от дореволюционните десетилетия; чистилище - периодът на братоубийствени експерименти; и неудобен рай - град Чевенгур. Събитията в романа са едновременно страшни и нелепи, ситуациите - правдоподобни до абсурд, а ... |
|
Книгата включва романът "Мъртви души", творбите от сборника "Петербургски повести" и повести от книгата "Миргород". ... Пушкин дава идеята за сюжета на романа, който разглежда "доброто" и "лошото". Така Гогол започва творбата на живота си, а именно романът "Мъртви души". В първия том на творбата читателите са запознават с образа и плановете на Чичиков, чиято единствена цел е да натрупа солидно парично състояние. Втората част проследява изобличаването на Чичиков. Целта на автора е да напише трилогия, която да пресъздаде реалността в Русия. В последния, но ... |
|
В прашния мрак на малък киносалон един мъж ще се запознае с млада жена, дошла в България, за да изследва колективната памет на делфините. От нея ще научи, че само допреди десетилетия тези забележителни създания са били масово избивани в Черно море и ще предприеме дръзко пътешествие в миналото на своето собствено семейство. В разгара на Втората световна война, един учител по история ще срещне във влака любовта на живота си. Малко след венчавката им обаче, той ще бъде пратен на фронта, където дългът към Родината ще се сблъска с една нова политическа реалност. България, заради която воюва ще се промени завинаги, на власт ще ... |
|
Поръчай своята бройка с автограф от Рене Карабаш! Количествата са ограничени. ... "Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В ... |
|
Фалшификаторите (1926) изпъква с експерименталната си форма и структура на метароман. Произведението се откроява насред цялостното творчество на Андре Жид не само с жанровата си специфика и похвати, но също като обхват и мащаб, и е спрягано като първия роман за романа във френската литература. Написана през междувоенния период във Франция, книгата проблематизира буржоазните норми, отразявайки променящите се морални ценности. Жид рисува проницателен, фино напластен портрет на група млади французи, които непрекъснато са в режим на анализ и самонаблюдение. Фалшификаторите проследява динамиката на емоциите и ... |
|
"И тогава разбрах, че човешката душа е всесилна; че вътре в човека се е вселил Бог, целият Бог, и не е нужно да тичаме накрай света да Го гоним; само трябва да се сведем, да се вслушаме в сърцето си." Никос Казандзакис "Никос Казандзакис е забележителен творец, чиято работа е белязана от вечния конфликт между плът и дух и от дълбока философска и духовна амбиция." Kirkus Review ... |
|
В Древен Китай мандарините са най-образованите и най-влиятелните цивилни и военни функционери на империята. Във Франция на Симон дьо Бовоар мандарините са представителите на най-елитната интелигенция, хората на духа, които задават дневния ред на обществото. Но дали след края на Втората световна война, в обстановката на кипеж и надежда, бързо заменена от противопоставянето на двата новосъздадени политически блока в прословутата Студена война и от скандалните разкрития за съветския Гулаг, мандарините ще запазят ролята си? Дали ще осъществят мечтата си да възстановят страната си и да възвърнат достойнството й? Това е ... |
|
В нито едно друго произведение Кафка не се разкрива така, както в Писма до Милена. Милена Йесенска - талантлива и харизматична, преводачка на Кафка на чешки - е единствената жена в живота на писателя, която се приближава истински до него. За Кафка тя е жив огън, какъвто никога не е виждал. Именно с нея той споделя най-съкровените си мисли, а след края на връзката ѝ поверява своите дневници. Писма до Милена са интимен прозорец към желанията и надеждите на един от най-значимите писатели на XX век. Кафка се запознава с Милена Йесенска през 1920 година, когато тя превежда негови текстове. През 1924 година Кафка умира ... |
|
Когато става дума за Стратиев, традиционно воюващите помежду си театрални критици изведнъж стават единни и без капчица завист признават, че това е най-ярката фигура в българския театър от втората половина на 20 век. Авторът на "Римска баня", "Сако от велур", "Максималистът" и много други е най-играният български автор в чужбина, като творбите му са преведени на почти всички европейски и световни езици. Първият том от луксозния двутомник с избрани произведения на Стратиев включва най-хубавите белетристични творби на писателя още от най-ранните му опити, та чак до последните му разкази и ... |
|
Имената на Димитър и Константин Миладинови се нареждат сред най-значимите в епохата на Българското възраждане. Техният сборник Български народни песни, издаден през 1861 г. в Загреб със съдействието на хърватския епископ Йосип Юрай Щросмайер, остава един от безценните паметници на националната ни култура. Със своите 665 песни и над 23 000 стиха той обхваща цялото многообразие на българския живот - от юнашките подвизи и любовните трепети до сватбените и жетварски ритуали. В тях звучи неподправеното творчество на народа - просто, ясно и силно, както самите автори го определят. Настоящото издание има за цел да направи ... |
|
Изчезналата Албертин е шестият от седемте тома на романа По следите на изгубеното време на Марсел Пруст, родоначалник на модерния роман от началото на XX век. Авторът използва повествователния стил поток на съзнанието, характерен и за други модернисти, като Джеймс Джойс и Вирджиния Улф, като пренарежда хронологично събития, спомени, впечатления, настроения и състояния, така, както те възникват в съзнанието на разказвача и героите. Набляга не на интригата в повествованието, а на обясняването на истината за човешката душа, на живота в движение и в излъчване на емоционалната памет. Творчеството на Пруст е и задълбочен ... |
|
Адажио за Мария е история за истинската, дълбока любов на Вангел и Мария, за която двамата се борят през целия си живот. Една любов, която преминава през различни катаклизми, исторически събития и обрати и която ще ви накара да повярвате, че най-голямото чудо е самият живот."Убеден съм, че можем да се преборим за мечтите и любовта си. Дори и да изглежда невъзможно, дори и целият свят да е срещу нас. Адажио за Мария е история за най-голямото чудо - самия живот!" Георги Бърдаров ... |