Мандарините

В Древен Китай мандарините са най-образованите и най-влиятелните цивилни и военни функционери на империята. Във Франция на Симон дьо Бовоар мандарините са представителите на най-елитната интелигенция, хората на духа, които задават дневния ред на обществото. Но дали след края на Втората световна война, в обстановката на кипеж и надежда, бързо заменена от противопоставянето на двата новосъздадени политически блока в прословутата Студена война и от скандалните разкрития за съветския Гулаг, мандарините ще запазят ролята си? Дали ще осъществят мечтата си да възстановят страната си и да възвърнат достойнството й? Това е политическият фон на романа, който го превръща в широка историческа фреска на следвоенното време.

На този фон се развиват събитията в живота на писателя Робер Дюбрьой и жена му - психоаналитичката Ан Дюбрьой, на дъщеря им Надин и на приятеля им журналист и писател Анри Перон. Робер е влиятелен ляв интелектуалец, който активно се занимава с политика, въпреки че постепенно губи илюзиите си; Анри е участвал в Съпротивата, издавал е нелегален вестник, пише книги, спи с Жозет и се опитва да не се занимава с политика; Надин е изгубила любимия си и се лекува, като прескача от легло в легло; Ан изживява една нова голяма любов в Америка... Всички те, заедно с приятелите и колегите си, образуват другата, по-важната и изключително завладяваща фреска на човешките отношения, на любовта, приятелството и омразата, в които няма нищо конюнктурно, в които читателят от всяко поколение може да се разпознае. Написан на прост и ясен език, без всякакви упражнения по стил, Мандарините е забележителен роман, един от тези, които се появяват веднъж на много години и които е жалко да не бъдат прочетени.

Смята се, че прототип на Дюбрьой е Жан-Пол Сартр, на Перон - Албер Камю, на Ан - самата Симон дьо Бовоар, а на американския й любовник - писателят Нелсън Олгрен.

Симон дьо Бовоар (1908 - 1986) е автор на осем романа и сборници с разкази, както и на бележити философски и политически есета. Няколко от романите ѝ са издадени от издателство Колибри, в т.ч. неоспоримия шедьовър Мандарините, удостоен с награда Гонкур през 1954 година, Кръвта на другите и Недоразумение в Москва. У нас е издаден и капиталният ѝ философски труд Вторият пол, поставил основите на европейския феминизъм.

Бовоар завършва философия в Сорбоната заедно с Жан-Пол Сартр, с когото впоследствие заживява в свободен съюз. В ранната си младост бъдещата писателка поддържа романтична връзка с приятелката си Елизабет Лакоен (Заза), трагично завършила със смъртта на Елизабет, поразена от вирусен енцефалит. Тази своя връзка Симон дьо Бовоар описва в краткия си автобиографичен роман Неразделните, издаден у нас през 2024 година в превод на Красимир Петров.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg