Често наричан "баща на японския къс разказ", Рюноске Акутагава (1892 - 1927) е сред първите японски писатели, които добиват голяма популярност извън родината си. Това се дължи отчасти на стилистическата му виртуозност, отчасти на умението да съчетава съществуващите традиции, култури и предания през психологическа или философска перспектива. Днес една от най-престижните японски литературни награди носи името на Акутагава, а част от произведенията му са екранизирани от прочути режисьори като Акира Куросава. Сборникът "Странна история" включва 22 неиздавани у нас емблематични творби на Рюноске Акутагава. ... |
|
|
Любоffни разкази. ... "И Чико чакаше. и сравняваше всички жени със своята Маги и поне малко (а може би и много) харесваше Зоя точно защото приличала на неговата Маги. Само дето вместо грейнало слънце, в очите ѝ плували тъга и умора и косата ѝ не била толкова "свободна". От тази прилика се роди идеята за шегата. Зоя не помнеше точно кой и как я подхвърли. Не помнеше и дали от скука, дали от празнотата на делника, дали от скритата човешка жестокост, която винаги дебне в кътче на съзнанието, се съгласи..." Из "Ноктюрно" Велин Станев е роден на 3 ноември 1967 г. във Велико Търново, ... |
|
|
Бестселър № 1. Някога Пол Шелдън пишеше, за да живее. Сега - за да оцелее! ... След жестока автомобилна катастрофа писателят Пол Шелдън е спасен от най-голямата си почитателка Ани Уилкс, която обожава всичките му книги за Мизъри. Тя го отвежда в уединената си къща и шинира изпонатрошените му крака, а в замяна той само трябва да напише една много специална книга - за любимата й героиня. Защото ако не го направи, тя има много начини да го принуди. Единият е иглата. Другият е брадвата. А ако и те не помогнат, тя много ще се ядоса - ама наистина много... Най-популярният автор на книги на ужаса за всички времена най-добре ... |
|
|
Част от поредицата "Вълчан Войвода". ... Тази книга е почти пълен препис на записките на поп Мартин. Той, заедно с четата на Вълчан войвода и Стоян Алтън, кръстосва Родопа, Стара планина и Средна гора преди повече от три века. В дневника средновековният отец описва къде и как четата заравяла златото, придобито от поробителите при различни стълкновения. Начетеният поп съпровожда текстовете си и с рисунки, които обясняват как да се стигне до тези съкровища. Творбата е увлекателно четиво за бита, самосъзнанието, въоръжения отпор и оцеляването на българщината, поднесено по хайтовски, с колоритен език. Важно! ... |
|
|
Едно духовно приключение по следите на древен свитък, чиято тайна мъдрост е ключ за бъдещето на човечеството. ... Удивителният духовен роман на Даяна Купър ни носи завладяващо послание. Умиращ тибетски монах предава в ръцете на Маркъс свещен Свитък от времето на Атлантида. Заедно с Джоана и Хелън той се впуска в рисковано приключение, за да преведат ръкописа и да последват неговите напътствия. Тъй като информацията в Свитъка съдържа ключ към изцелението на Земята и човечеството и към връщането на изконната сила на хората, силите на мрака правят всичко възможно да спрат разпространението на информацията от Свитъка. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Новите лица на литературна Европа". ... В сборника "Тъмна материя" са включени единайсет разказа, чиито сюжети са обединени от стремежа на авторката да проникне и да тълкува психологията на иначе трудно разгадаемата "тъмна духовна материя" на своите герои, която в книгата ѝ изпълва пространството от любовта до смъртта. Още в първия си разказ "Обреченият" авторката потапя читателя в изключително сложния морален проблем на лекар-учен, поразен от неизлечима болест в последната фаза от живота му, когато хирурзите присаждат негов орган в друго тяло, ... |
|
|
Марек Биенчик (1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби "Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят" (бълг. изд. 2002) и "Книга на лицето" (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда "Нике". Биенчик пише "Психиатрична болница "Творки" през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от ... |
|
|
С романа си "Тракийският код" Владимир Сълов намира убедителна и увлекателна връзка между Древна Тракия, реални артефакти, намерени по нашите земи, различни светилища в България и символи по тях, с Древен Египет и времената, когато боговете, може би дошли от митичната Атлантида, са били все още сред нас. Героите на книгата са обикновени хора, въвлечени по волята на случайността в намирането на един артефакт и разкриването на загадките, които крие той. По пътя си те изследват светилища и находки, сблъскват се с коварни противници, участват в много приключения, за да открият неочаквани връзки във времето и ... |
|
|
Роман за смелостта на следваш мечтите си. ... Джон Уилямс е постигнал всичките си цели: милиони в банката, успешен бизнес, красива къща с изглед към океана, уважението и възхищението на хората. Но малко преди да навърши четирийсет той осъзнава, че нищо от това, за което е работил, не запълва живота му. Джон Уилямс е загубил усмивката си, загубил е своето щастие. Така е до деня, когато попада на плажа на мечтите си - мястото, където открива, че щастието живее в сърцето му и никъде другаде. "Плажът на мечтите" ни провокира да се замислим за истинските неща в живота и сякаш отваря тайнствена врата, алтернативен път ... |
|
|
"Стойностната поетеса Виолета Пенушлиева прекрачва лирическите граници и представя синтетична проза, каквито са тези къси разкази. Това е приятна и сполучлива художествена изненада, защото е създадено необичайно повествование с нестандартна образност и със своеобразна лексика, с която се самохаректеризират героите. Това е жива проза - образите израстват от думите свежи, осезаеми, пластично изградени. Тези разкази са са населено човешко пространство с много духовни ценности - героите са с извисена нравственост и пробудена съвест, с безкористна обич към света около себе си. Те не са социално обвързани и върху тях няма ... |
