"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
|
Всички погубени места, на класика на съвременната ирландска литература Джон Бойн, е продължение на феноменалния роман Момчето с раираната пижама. Какво означава да бъдеш виновен? Ако знаеш, че се върши злина, твой дълг ли е да се опиташ да я възпрепятстваш? Ами ако си дете? Гретел Фърнсби е на деветдесет и една години и от десетилетия живее в луксозна сграда в Лондон. Пред никого не отваря дума за бягството си от нацистка Германия, когато е била на дванайсет. Не говори за баща си, бивш комендант на един от най-зловещите концентрационни лагери на Райха. Вече на преклонна възраст Гретел отново се озовава на същия ... |
|
"Гениалността на Платонов не подлежи на съмнение или на обсъждане. Платонов не е просто личност, той е явление." А. Н. Варламов, критик "Андрей Платонов е ярък представител на руския авангард. Сравняват го с Джойс, Кафка, Достоевски, Йонеско и Бекет. В произведенията му има елементи на гротеска и утопия. За него казват, че изобразява реалистично абсурда на живота в СССР. Използва потресаващ език. Успява да съчетае несъчетаеми понятия и внушенията му притежават страшна сила. Често подбира думите така, сякаш минира текста с експлозиви. Много от разказите на Платонов, както и приказките му, се ... |
|
Изданието съдържа две творби на Чарлс Буковски - Донеси ми любовта си и Няма друг бизнес. ... "Мани Хайман беше в шоубизнеса от шестнайсетгодишен. Четири десетилетия по-късно все още не притежаваше и гърне, в което да се изповръща. Работеше в една от увеселителните зали на хотел Сънсет. Малката зала. Мани беше комик. Лас Вегас вече не беше това, което беше едно време. Големите пари се бяха преместили в Атлантик Сити, където всичко беше свежо и по-ново. А в добавка и проклетата рецесия." Из книгата Илюстрации: Робърт Кръм. ... |
|
Русия, 50-те години на XX век. Една млада жена избира пътя на актриса, защото само на сцената може бъде свободна - различна и независима - нещо, което в нейната родина е невъзможно. Саша живее в страна, където лъжата е държавна политика, всички внимават какво говорят и се пазят от съседите, а в малкото провинциално градче Иваново и в дома им всеки крие някаква тайна. Нейната е най-безобидната - иска да стане актриса. От малка тя се пита защо всички се преструват, защо не трябва да приказва много и да задава въпроси. Защо никой не иска да говори за баща ѝ и за изчезналия ѝ във Втората световна война вуйчо? ... |
|
След успеха на дебютния си сборник Баница с локум, Еди Румян ни представя втория си сборник Последен шанс, където отново ни показва магията на късия разказ с неочакван обрат. Читателят се потапя в градската среда на различните епохи, докосва се до съдбите на героите и открива нови въпроси и отговори за себе си."Усмивките, от които боли, болката, която те оставя усмихнат, тривиализираната низост на всекидневното поведение, необикновеното достойнство на неочакван герой - разказите от новата книга на Еди Румян докосват човечността, която сме забравили, че носим, и дават нов живот на думата шанс. Не без да ни изненадат. ... |
|
Непримирими, свободолюбиви и любопитни към света - такива са героите на британския писател Алън Силитоу в неговата най-популярна книга Самотният бегач на дълго разстояние. По страниците на този литературен шедьовър в девет разказа живеят пълнокръвен живот обикновените хора от покрайнините на английския индустриален град: автомобилни механици и пощенски раздавачи, работници, продавачки и домакини, безработни и момчета от изправителни домове. Тях Силитоу представя крайно реалистично и без излишна романтика. Той не спестява и не разкрасява, а единствено среща читателя с борбените представители на едно сурово общество, които ... |
|
Химичката Елизабет Зот не е обикновена жена. Всъщност тя ще е първата, която ще заяви, че такива не съществуват. Елизабет обаче е не само красива, а изключително интелигентна и талантлива - направо непростимо съчетание в един мъжки свят. Защото, както всички знаят, предназначението на жените е да си стоят вкъщи и да раждат деца, да нямат амбиции и да не изразяват мнения. Изобщо най-добре е да оставят мисленето на мъжете. Поне такива са нагласите в началото на 60 -те години на миналия век. Дори учените от института за изследвания Хейстингс имат съвсем ненаучно виждане за равенството между половете. Освен един от тях: ... |
|
След изключителния успех на първата си книга, Детският влак, Виола Ардоне ни поднася още една вълнуваща история, заимствана от истински случай, а именно през 1965 г. за пръв път в Сицилия една смела жена, Франка Виола, дръзва да откаже "поправителен" брак с мъжа, който я е отвлякъл и насилил. През 1960 Олива Денаро е на петнайсет години. Живее в малко сицилианско селце и знае от майка си, че жената е стомна, който я счупи, за него си е. Любознателна е, учи се да използва сложните думи от речника. Тайно рисува в една тетрадка портрети на кинозвезди, макар и киното да си остава недостъпно удоволствие за момиче ... |