Въздействаща история за радостите и болките в кръговрата на живота. Когато ти е зле, трябва да знаеш, че няма винаги да е така. Но и когато си на крилете на щастието, помни, че това също няма да продължи вечно. Обикновено забравяме и едното, и другото. Но съдбата не пропуска момента точно навреме да прати утеха и лъч надежда или обратно - да ни приземи и отрезви. В навечерието на Деня на жената три успели жени - актриса, лекарка и писателка - гостуват в студиото на популярно токшоу. И трите не се съмняват, че от тях се очаква да разкажат за невероятната си кариера, изградена с много труд и лишения. Всяка от тях е давала ... |
|
В безвремието на португалската провинция една патриархална фамилия живее с тайна, която всички знаят... Един непокорен баща пътува по света и рисува птици; непризнатата му дъщеря събира рисунките, но пътят към него ѝ носи двусмислена близост... В романа Долината на страстта се повдигат теми като сблъсъка между поколенията, семейните отношения, забързания ритъм, с който се променя животът ни, грешките, които допускаме, ценностите, морала, нравствените устои, прошката. Бащата на главната героиня е изоставил майка ѝ бременна и е заминал някъде по света. Дядо ѝ накарал брат му да се ожени за майка ѝ, ... |
|
Романът на Стефан Чапалику "Всеки полудява по свой начин" е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години. Настоящето издание представя първата от трите книги, в която разказвачът е все още дете. То чувства себе си в центъра на вселената - провинциалния роден град Шкодра, или по-точно в центъра на компаса, обхващащ няколко концентрични кръга: родителите му, останалите близки от рода, съседите и приятелите, градските постройки и институции. Отвъд тях се простира "големият свят", с който ги ... |
|
От автора на "Убийства 4D", "... А те изпълзяват нощем", "Часът на кошмара - 4:50", "9.8 по скалата на болката"."Защо сънуваме толкова много, а си спомням толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или... Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма ... |