"Из "Жените вярват само в каквото искат да вярват"
Славик-не-лъжи (така му викаха още от училище) беше нееднозначен във всичко освен в две свои качества: на кореняк московчанин и на стопроцентов негодник. Впрочем по първото околните можеха да имат някакви съмнения, нали все пак всеки има свое определение за понятието "кореняк". Привържениците на най-крайното са сигурни, че двете баби и двамата дядовци трябва да са родени в града, за да добиеш правото да гледаш новопристигналите отвисоко. Дядото на Славик се бе родил в Житомир, но едва десетгодишен бе доведен в Москва (за зла участ на града, по-точно на неговите трогателни госпожици). Йосиф Михайлович чак до смъртта си пи кръвта на московчанки, като най-често черпеше вдъхновение от няколко източници наведнъж, за което те, неговите източници, не се догаждаха, тъй като лъжата бе избрала мъничкия Йося за свое осиновено чедо със самото му раждане. Тази наследена от майката осиновителка уникална способност дядото бе предал на Славик и тя послужи за основа на второто му стопроцентово качество, в което вече пък никой не се съмняваше.
Трийсет и осемгодишният младеж беше, както вече отбелязах, абсолютен негодник. Не, разбира се, нито садист, нито убиец. Просто за Славик нямаше нищо свято и той свято вярваше в това. Ще отбележим, че когато въпросът опираше до мъже, у Славик се задействаше житомирският инстинкт за самосъхранение, проявил се с особена сила след две извънградски пътувания. С белезници. В багажник. Славик възприе тези два предупредителни тура като намек свише и съсредоточи жаждата си за лъжи върху жените.
Като пример за лека лудорийка мога да приведа прекрасната история за това как Славик доведе любовница в дома, където живееше с жена си Людмила и с дъщеря си. Убеждаваше девойката, че това е апартамент на негов приятел, от когото просто е взел ключа. На въпроса защо приятелят му носи неговите дрехи отговори, че заедно ходят на покупки. Наличието на снимки върху шкафчетата, на които бе с жената на приятеля си, обясни с това, че били близки от деца. Нещо повече, веднъж Славик подари на любовницата си сако от Шанел, което жена му тъкмо си беше купила. Двете имаха еднакъв размер. Славик мярна самотния пакет, надзърна да види какво има вътре и като каза, че още предишния ден го бил донесъл тук, го връчи на госпожицата. За кражбата на сакото обвиниха готвачката, която работеше у тях вече от две години. Славик опита да приспадне от заплащането ѝ парите за сакото, но не му се уреди въпросът, което много го вкисна. Важно уточнение. На Славик му се намираха пари. Доста пари. Пък и със секса нямаше проблеми. За него лъжата беше фетиш и изкуство.
И в нея бе достигнал сериозни висоти. Неведнъж се бе преструвал на онкоболен, на когото утре предстои химиотерапия, подир която мъжката му функция ще угасне завинаги, затова днес е последната му възможност за секс. Коя руска жена би отказала на такава молба? При това да станеш последната за някой мъж е по-яко дори отколкото да си му първата. В два от случаите на сутринта Славик получи и значителна сума пари за лечение на заболяването си. Да не мислите, че е отказал? А това дотук са, ще се повторя, детски лудорийки. Нищо особено, хитринки. Системното и комплексно лъготене заслужава отделно повествование. Но едно си заслужава да отбележим: на Славик винаги му вярваха. Дори когато жена му и любовницата му се сблъскаха на вратата на жилището му. Славик ги запозна, на жена си каза, че това е дъщерята на генерал Хадяков, която огледала апартамента с цел възможното му купуване, сетне бързо я изпроводи и се върна вкъщи. Обиците на дъщерята на генерал Хадяков в банята Славик обоснова по най-радикалния начин. Обяви в пристъп на истерия, че е невъзможно да се живее в такава атмосфера на недоверие.
– Нима мислиш, че бих могъл да преспя с дъщерята на генерал Хадяков, при това у нас, вкъщи?!
– Ти да - спокойно отвърна жена му.
Славик заплака и каза, че все пак му е останало нещо свято, а дъщерята на генерал Хадяков като цяло била лесбийка и поискала да вземе душ, тъй като идвала направо от лесбийско суинг парти. Подир това откровение жена му изми цялото жилище с белина. На едно от случайните приятелски събирания жената на Славик се срещна случайно с генерал Хадяков, който заедно със съпругата спокойно пиеше шампанско. Славик ги запозна, за което на мига съжали.
– Как е дъщеря ви? Какво реши за апартамента? Славик каза, че ѝ харесал - изрече Людмила най-вероятно просто лаф да става.
– Нямам дъщеря, само синове, или просто нещо не знам. - Генерал Хадяков гръмко прихна, ала съпругата на Хадяков - не. Вероятно знаеше, че и тя може нещо да не знае. Галина Петровна метна светкавица по мъжа си.
Славик прецени ситуацията и моментално измисли нова комбинация, дръпна жена си по-надалеч и изсъска:
– Ей, ти откачи ли?! Не разбираш ли, че дъщерята не е от жена му? Никой не знае за нея! Може ли да ме излагаш така?! Това е тайна!
На Люда, меко казано, ѝ избиха чивиите.
– Славик, а защо не съм в течение на тази тайна? Ти си последният, на когото могат да се доверяват тайни, да ме прощаваш!
Славик надяна драматическата си маска.
– Добре де, ще ти кажа истината... пък... ти му мисли нататък. Майката на дъщеря му е далечна братовчедка на моята майка.
– Пръв път чувам за далечна братовчедка на майка ти! Пък сме женени от толкова години!
– Защото умея да пазя тайни, тъкмо затова чуваш за пръв път. Представяш ли си по ръба на каква бездна стъпва генералът?!
Люда не повярва на Славик, вдигна му скандал пред всички и си заминаха за вкъщи, както и изпокаралите се Хадякови. А сетне се случи събитие, от което Славик-не-лъжи вече напълно се увери в своята изключителност.
Връщаха се от мероприятие. Славик и Люда мълчаха. Тук е необходимо да направим лирично-научно отклонение. Люда беше... така да го кажем - широко скроена реалистка. Разбираше мъжа си, но в главата ѝ съществуваше особен поведенчески кодекс, според който довеждането на любовници в къщи бе категорично забранено. Ако ви е интересно, сетне подробно ще се спра върху Правилата за изневери, разработени от Людмила Корчная за съпруга ѝ, но не сега. Само ще кажа, че за Люда споменатата по-горе позиция беше принципна, поради което Славик-не-лъжи го очакваше яко сапунисване с неизвестен край и той знаеше това. Пред шофьора Люда не захвана да си изяснява отношенията със съпруга и настъпилата тишина бе прекъсната от позвъняване, колкото и да е чудно, от генерал Хадяков. Съпругата зърна на екрана името и гракна:
– Кучи син такъв, включи на високоговорител. Искам да чуя какво ще ти каже генералът. Лъжата ти и него го бъзна, както виждам. Просто съм първа на опашката от желаещи да те убият.
Нямаше накъде. Славик се приготви да умре млад. От телефона обаче се чу нещо крайно изненадващо. Нервният и уплашен глас на генерал Хадяков съобщи следното.
– Славик! Как се изхитри да се запознаеш с дъщеря ми?! Никой не знае за нея, пък тя щяла да ти купува апартамента! Че за какво ѝ е апартамент в Москва?! Ти кво, не можа ли да ме предупредиш?! Ще ви убия, и тебе, и нея! Сега е в самолета за Ню Йорк, не отговаря. Славик усети как се отпускат напрегнатите му мускули. Изпъхтя и загадъчно произнесе:
– Олег Григориевич, това е дълга история. Подготвяше ви изненада, попадна на мен, пък аз си затраях, както тя ме помоли. При среща ще ви разкажа всички подробности. Извинете, че се изпуснахме с жена ми, знаех си аз, че нищо не бива да се доверява на жените, още веднъж моля за извинение... Ето, и тя ви предава извиненията си, заедно сме в колата.
Славик тържествено-укорително изгледа жена си, вцепенила се с бутилката вода в ръка тъкмо преди да отпие, когато позвъни генералът. Беше до Славик от момента на скандала и знаеше, че никому не е звънил, нито писал. И наистина, той не бе звънил, нито писал на генерала с молба да подкрепи версията му. На Славик-не-лъжи просто брутално му провървя. Бе гръмнал напосоки в небето и бе улучил гъската водачка. Генерал Хадяков наистина имаше щерка, за която жената на генерала не знаеше, както и на практика никой. Тя си живееше в чужбина и никому не пречеше да живее, от време на време пристигаше за малко.
Щом приключи разговора, Славик, все още невярващ във вълшебното си спасение от смъртното наказание, реши максимално да се възползва от ситуацията. Взе да набива у жена си комплекс за вина също както Петър Първи - пилотите на Заешкия остров. Завинаги.
– Знаеш ли кое е най-неприятното? Не че не ми вярваш, ами че ме смяташ способен на такава низост. Не съм светец, знаеш това, но все пак са ми останали някои понятия. Нашият дом, нашият с теб... Слава затърси подходящата дума. - ... храм на любовта. От радост Славик съвсем изтрещя, но вече не можеше да се спре.
– Извини ме за високопарните думи. Домът ни е неприкосновен. Никога не съм водил и няма да доведа друга в него.
Непробиваемата Люда бе улучена от торпедо под ватерлинията. Кажи-речи за пръв път през дългите години семеен живот..."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 8.50 / 2 гласа 
