"Големи истини - плод на богатия и драматичен житейски опит на Цончо Родев, на безусловните ценности, в които е възпитан и които е съхранил, и на големия му талант - могат да бъдат открити в крилатите фрази, събрани в тази малка книжка. Тогава, когато духът на герой, чието сърце е туптяло в името на България преди стотици години, се слива с духа на писателя, се раждат едни от най-силните и ярки афоризми в българската историческа белетристика. И полетът им, надяваме се, може да увлече читателите с души, трептящи на същата вълна." Марта Радева ... |
|
Най-популярният български автор в Латинска Америка. Един плаж, една жена, едно убийство... ... Барселона дава среща на Георги, един отдавна напуснал родината българин, и австрийката Елена. Една любов, която обича на испански, а в раздора си говори на два различни езика. След поредната свада двойката се опитва да възстанови блаженото спокойствие в отношенията край бреговете на плажа Палестина в луксозния комплекс Рая. Там обаче нищо не е такова, каквото са очаквали. Първоначалното усещане за свобода бързо се превръща в параноичен кошмар за Георги, когато Ги и Таис нахлуват в спокойното им съществуване и в една луда нощ ... |
|
Публицистика. Критика. Интервюта. ... Книгата съдържа 40 статии, публикувани в българския периодичен печат, които са разделени в три цикъла: "Камбаните бият тревога", "Време е да се пробудим" и "Християнството - понятие за човещина". Драгомир Шопов е роден на 13 август 1938 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като завеждащ отдел "Поезия" в Главна редакция "Литература и изкуство" на "Българското национално радио" и като зам. главен и главен редактор на вестник "Земеделско знаме". Бил е народен ... |
|
Спомени като участник в борбата за свободата на Македония. ... Интересна, интригуваща и много сърдечна е изповедта в тази книга на политическия емигрант Никола Гушлев, записана на магнетофон от д-р Иван Гаджев на 5 октомври 1985 г. в Торонто, Канада. С много болка Никола Гушлев разказва за противоречията в македонската революционна организация в резултат на борбата на Иван Михайлов за овладяване на ръководството на ВМРО. За да запази живота си, посъветван лично от генерал Протогеров, той заминава за Торонто, където и загива на 90-годишна възраст. Благодарение на д-р Иван Гаджев и на неговото семейство, през 1976 г. в ... |
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
|
Една книга, която ще ви отведе до края на света и ще ви върне у дома обновени! ... В "Къде отиваш, пътнико?" Ади е поела предизвикателството да отиде още по-далеч. Открила, че както в любовта, така и в живота, човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем. Всичко започва в деня, когато Ади "случайно" се натъква на мъртвец, малко след като в ръцете на Алексей, нейният необикновен приятел-психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират ... |
|
Първата мемоарна книга на офицер от НРС с пълното му работно дело зад граница. ... Съдбата на кадровите офицери от балканското ни разузнаване по време на Студената война може да се сравни с житието на българските офицери при цар Фердинанд. През 1913 г. българската армия е смазана от съюзниците ни Сърбия и Гърция, а Румъния и Турция ни забиват нож в гърба, след като главнокомандващият прави фатални грешки, довели до Първата национална катастрофа. Виновни ли са офицерите от разузнаването на Царство България, че през Балканските войни са подчинени на един авантюрист? Те воюваха за освобождението на поробените българи в ... |
|
Разкази за възрастни или поне за онези, които ги е грижа за бъдещето. ... Представете си как един ден се събуждате и забелязвате, че край вас няма животни. Историите в "Парти за разглезени самотници" са разказани от името на последните животни, обитатели на нашия безумен свят. Животните не са само наши домашни любимци, които ни докарват до умиление. Те не са и само източник на храна за хората, както и едни за други. Те не са и само основен елемент, осигуряващ физическото здраве и екологичен баланс на планетата. Не са и само умопомрачително красиви! А какво ако животните имат душа? Не се смейте! Не звучи съвсем ... |
|
Роман от спомени. ... "В средата на 80-те години от дъното на душата ми се надигна тревожно предчувствие, че бързо трябва да разкажа преживяното, защото идва ново време, в което всичко ще се промени и за всичко ще бъде късно. Така се роди "Убий Българина!" – книга за моето начало..." Това са думи на Любомир Левчев, с които той ни въвежда в един роман от спомени – живи, ярки, каквито могат да бъдат само спомените от детството. В тази книга героят, сега от позицията на автор, се среща със себе си. Всъщност, среща се повторно със смисъла на своето начало, за да изповяда преживяното време като ... |
|
"Една искра от вчерашния смях остана във окото ми дълбоко... Денят със мислите играе шах, а те решават своето судоку на търсещият отговор живот в огнището на пламенни тревоги. Узрява радостта - невкусен плод и аз потъвам в думичката мога."Мога ... |
|
След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „ Животът може да е чудо “ и „ Ако животът не е чудо “, сега поема по път, който вълнува всеки от нас: пътя на любовта. За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър“, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате“, с които автентичното чувство се подменя с удобството. Да потърси ... |
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |