Антиутопичен роман ... Книгата "Платото" е една от най-съкровените творби на Владимир Свинтила. Писана през 60-те години на ХХ век, тя има удивителна съдба. Макар в онова десетилетие да настъпва кратко "размразяване" в Източна Европа (1958-1968), всичко се оказва поредната лъжа. Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една - уж непримирима - критика и самокритика на сталинизма (това се отнася и за т. нар. "априлско поколение" у нас!). Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална - освен ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
|
|
В том втори се включват най-важните студии и статии на Зина Маркова, резултат от четвъртвековната ѝ изследователска дейност. Те не само допълват, но и дават по-разширена представа за обектите на нейното внимание. По-голяма част от тях също третират въпроси от борбата на българския народ за извоюване на църковна национална независимост, но има и посветени на проблеми извън тази област. Като цяло студиите и статиите са посветени на възрожденската епоха. С една-две свои работи авторката излиза като че ли извън нея, но проблемите, които засяга - дейността на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. и дейността на ... |
|
|
В том първи са включени монографиите на Зина Маркова, посветени на църковно-националната борба на българския народ и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа: Българското църковно-национално движение до Кримската война издадена през 1976 г., Българската екзархия 1870 1879 издадена 1989 г.,и Четата от 1868 г. издадена 1990 г. Трите монографии се издават без каквото и да било съкращавания. ... |
|
|
Романът Под свити знамена на 28331 е четвъртата книга от документално-художествената поредица Възход и падение. Той отразява мирния период след Междусъюзническата до началото на Европейската война - 1913 - 1915 г. Това е времето на съкрушените идеали, на черните забрадки в ранената и опустошена България, на голямото разместване на обществените пластове, на падението на едни личности и на възхода на други, както и на края на патриархалния начин на живот на българина. Претърпените неудачи и понесените удари довеждат до увълчване на нацията и до класовото разслоение на обществото. На практика се оказва, че мирният период е ... |
|
|
"Паметта на гарвана" ни представя сумарното изказване на Константин Илиев по различни въпроси и теми, които са го накарали да пише или да застане пред микрофона през изминалите съвсем не "Кратки" десетилетия. Това е сборник - колкото от документи за мисленето, пристрастията и несъгласията на чувствителен към социалните движения писател, толкова и свидетелства за времето, през което са публикувани."Никола Вандов ... |
|
|
Via Dolorosa или Via Miraculosa. ... След "Животът може да е чудо" – вълнуващата история на Ади, която търси път към себе си, "Ако животът не е чудо" предлага едно неочаквано продължение. Открила, че писането ще осмисли живота ѝ, Ади осъзнава, че призванието ѝ е много повече от нейно лично търсене. Спасила себе си от капана на социума с помощта на необикновения психолог Алексей, Ади решава да напише книга за това как човек стига дотам, че да му е нужно спасение. Тя иска да предупреди повече хора, че ако не поемат отговорност за живота си, ако не заемат авторската позиция в него, ако не ... |
|
|
"От Лайпцигския процес в сибирските лагери" на Благой Попов е впечатляващ и понякога потресаващ разказ за несправедливите обвинения в процеса след пожара на Райхстага през 1933 г., оправдаването и последвалото безпричинно и неочаквано заточване в сибирските трудови лагери - от тези, на които Попов служи вярно цял живот. Това е историята на един идеалист, който попада във водовъртежа на сталинските чистки, предаден от неговите съмишленици и съпартийци, загрижени единствено за собственото си оцеляване. "На 23 март 1954 г., след 30 години емиграция, нелегално завръщане в България, след арести и бягство от ... |
|
|
Дневник на свещеник Иван Дочев ... Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден, без изключение. Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски.Особено интересно е описанието на влизането в Одрин – отношението към ... |
|
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
