Когато наскоро дипломиралият се лекар Андрю Менсън поема първото си назначение в малко миньорско градче в Уелс, той е изпълнен с вдъхновение и идеализъм. Скоро обаче ентусиазмът му е попарен, когато се сблъсква с действителността - отживели медицински практики и липсата на каквито и да е условия за справяне с болестите и мизерията. Откровеността и решителността на Андрю бързо му спечелват врагове, но също така и приятели, както и любовта на младата учителка Кристин. Кариерата на Андрю Менсън продължава сред блясъка на богатия Лондон, където изгражда завидна частна практика, която обаче не се поколебава да жертва в името ... |
|
|
След Шекспировите "Великите трагедии" проф. Александър Шурбанов представя нов висококомпетентен и вдъхновен превод на "Ромео и Жулиета", най-обичаната Шекспирова трагедия, която възпява любовта и нейното тържество над всички житейски несгоди, включително и смъртта. ... |
|
|
В своята "История на английската литература" проф. Марко Минков пише, че с публикуването на "Манфред" Байрон става говорител на епохата си и си осигурява трайно място в европейската литература. С изобразеното в поемата титанично отчаяние и с вулканичните страсти на своя герой, но най-вече с несъкрушимостта му, той покорява въображението на едно разочаровано от неуспеха на Френската революция и уморено от Наполеоновите войни поколение. Според други критици именно той е личността, която най-ярко изразява присъщото на романтизма богоборчество. Като почти всички безсмъртни творби на поезията, а и на ... |
|
|
"Спомени за коне" е един от най-важните сборници с новели на Йордан Радичков. Текстовете в книгата разказват за един от най-близките приятели на автора - писателя Емилян Станев, за затварянето на една воденица и плъзването на слухове, суеверия и духове около нея и може би една от най-силните новели на Радичков, дала име на сборника. Новелата "Таралеж" проследява житейския път на един малък и симпатичен таралеж, на когото съдбата е отредила да съществува в поляните около вилата на българския автор Емилиян Станев. Докато Емилиян преглежда следващите си коректури и си тананика "Реве и стене Днепър ... |
|
|
Последната великолепна есеистична книга на хърватската писателка Дубравка Угрешич - "Европа в сепия", е истинска находка за всеки сериозен читател заради удоволствието от общуването с умен, забавен и щедър събеседник по въпроси, които живо го интересуват. Дори да е чел другите есеистични книги на тази авторка и да познава нейния стил, той отново ще бъде изненадан от умението да достига до сърцевината на проблемите с неподражаема лекота, да ги анализира винаги от неочаквана гледна точка, да въвлича читателя във вълнуващо пътешествие, да контактува с него с една естествена диалогичност, да му се доверява и да го ... |
|
|
Сборникът с есета "Епохата на кожата" е произведение на световноизвестната хърватска писателка от български произход Дубравка Угрешич (р. 1949 г.), преведена на повече от 20 езика и удостоена с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата "Хайнрих Ман" и номинация за Международната награда "Ман Букър". От мумията на Ленин, през масовите убийства в Индонезия през 60-те години на XX век и разпадането на Югославия в края на столетието, до днешната мигрантска криза... Кожата - балсамирана, татуирана, носена като белег за социален статус, одирана, спасявана... ... |
|
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
|
Откровените мемоари на Франсоаз Жило са най-проникновеният портрет на Пикасо, създаван някога, и дават завладяваща представа за бурния съвместен живот и творчеството на двамата модерни художници. Франсоаз Жило е в началото на двайсетте си години, когато през 1943 г. среща шейсет и една годишния Пабло Пикасо. Израснала е в заможно семейство от горната средна класа, което я изпраща в Кеймбридж и Сорбоната и се надява, че тя ще се занимава с право. Младата жена обаче се противопоставя на желанията им и се насочва към изкуството. Запознанството ѝ с Пикасо довежда до приятелство, любовна история и десетгодишна връзка, ... |
|
|
"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов. ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
|
Проф. Александър Шурбанов представя уникален превод на класическата пиеса на Уилям Шекспир Венецианският търговец. Творбата вероятно е написана през 1596 г. и се разказва за търговец от Венеция, който е заплашен да изтърпи тежко наказание, след като не успява да се разплати с кредитора си - евреин, от когото е взел огромен заем за да услужи на приятел."Антонио: Аз сам не знам защо така съм тъжен. Това ме мъчи; казвате, и вас измъчва, но къде съм го прихванал, какво е, от какво е породено, все още не разбирам. И от тъгата тъй обезумявам, че себе си не мога да позная. Салерио: Из океана люшка се умът ви - там, ... |
|
|
Дуински елегии - един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка Дуино, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на ... |
