Сонети

Уилям Шекспир Времетраене: 1:15 мин. Психосоматика: Как мислите ни разболяват? Времетраене: 1:01 мин. Чудни пътешествия из непознати земи Соня Нимр Времетраене: 0:52 мин. Вълшебна Коледа Ивон Дюме, Мари Дювал Времетраене: 0:49 мин. Пазителите на тайната Тили Багшоу Времетраене: 1:00 мин. Целувката на дявола Уни Линдел Времетраене: 0:52 мин. Интуитивна и неформална математика от 0 до 3 г. Анхел Алсина Времетраене: 1:00 мин. Хера Дженифър Сейнт Времетраене: 1:02 мин. Виена - град на мечтите Моника Чернин Времетраене: 0:56 мин. Детски книжки от поредицата Зайче Клаудия Руеда Времетраене: 0:54 мин. Кълбовидна мълния Лиу Цъсин Времетраене: 0:54 мин.

"Книгата, която държите в ръце, уважаеми читателю, представя Великия бард единствено в качеството му на поет, и то с неговия най-популярен и представителен недраматургичен опус - Сонетите. Но тук те достигат до вас в ново българско звучене, подчинени на различна от познатите, вътрешно обоснована езикова философия... Може би странно или несвойствено за определен кръг ценители, като име, поемащо отговорността за петия български вариант на Сонетите, срещаме това на поета Кирил Кадийски.

Странно, защото той е познат на широката читателска публика преди всичко като преводач на френските прокълнати поети и на широк диапазон от славянските и руските класически и модерни поети. Но Кирил Кадийски е единственият български преводач, пристъпващ към Шекспировия сонетен опус, след като е превел почти всички представителни майстори на сонета и на Запад, и на Изток в Европа, от първите изкушени в жанра през утвърдените сонетописци до славянските им събратя през XIX век. Става дума за имена като Пиер дьо Ронсар, Франческо Петрарка, Торквато Тасо, Жоашен дю Беле, преводач е на Кримските сонети на Адам Мицкевич, на Сонетния венец на словенския романтик Франце Прешерн, дори на известния Пушкинов сонет - възхвала на сонета от 1830 г. (Самият Данте не презря сонета).

Ето защо Шекспир е най-отговорният преводачески проект, най-високото художествено стъпало и безспорно постижение на Кадийски. Автор на оригинални експериментални сонети в личното си творчество, преводачът демонстрира виртуозна стихотворна техника и в подстъпа си към 154-делния корпус се ръководи от най-новите открития в шекспирознанието. Така, за разлика от известните досега подходи към Сонетите, тук Кадийски предприема не толкова превод преизговаряне, колкото превод пресътворяване на заложения в тях нееднозначен и многопластов смисъл, който достига до читателя с хармоничното звучене и органичността на българския език."
Проф. д-р Людмил Димитров, Из Послеслова към изданието

"Живеят само влюбените, останалите просто съществуват."

Кой друг е способен да изрече тази велика истина, освен неповторимият английски драматург Уилям Шекспир? Именно той е поетът, вдъхнал живот на така романтичната, но и тъжна любов на двама влюбени, описана в пиесата "Ромео и Жулиета", превърнала се в образец на световната литература. Трагедии, комедии, романси, сонети, исторически драми - за "Ейвънския бард" нито един от тези жанрове не е чужд.

Уилям Шекспир е смятан за един от най-видните драматурзи в световната история и също така за най-значимия автор в англоезичната литература (наричан е още "национален поет на Англия"). Роден е през април 1564 г. в градче на име Стратфорд на Ейвън в Англия, но тъй като рожденната му дата е неизвестна, за такава традиционно се счита 23 април. Баща му е бил заможен производител и търговец на ръкавици и кожени изделия, а майка му - дъщеря на богат селянин. Шекспир е третото от общо осем деца в семейството. На осемнадесетгодишна възраст се жени за двадесет и шестгодишната Ан Хатауей, с която имат дъщеря Сюзан, а две години по-късно се раждат и близнаците Джудит и Хамнет.

Пероидът от 1585 до 1592 г. сред изследователите е известен като "изгубените години", тъй като в този времеви отрязък няма никакви сведения за живота на Шекспир. Не е ясно кога точно той започва да се занимава с писане, но има данни, че през 1592 г. по лондонските театри вече е имало постановки, създадени по негови пиеси. Относно театралната му кариера, най-ранното запазено сведение всъщност са нападки от драматурга Робърт Грийн в следния памфлет:

"...има един начинаещ гарван, разкрасен с нашите пера, който със своето Тигрово сърце, загърнато с мантията на актьора, си представя, че е толкова способен да изсипва бомбастични бели стихове, колкото най-добрите от вас: и като един абсолютен Johannes factotum (Майстор Тричко), той е по собственото си мнение единственият разтърсвач на сцени в страната."

Фразата за тигровото сърце пародира стиха "O, сърце на тигър, скрито в облик на жена" от пиесата на Шекспир "Хенри VI" (историческа драма), а "разтърсвач на сцени" всъщност е игра на думи (в оригинала - "Shake-scene").

Неговите пиеси се играели само и единствено от една трупа - "Мъжете на Лорд шамбелана" или "Мъжете на краля", в която участвал и самият Уилям Шекспир. И въпреки, че към 1598 г., когато голяма част от пиесите му били публикувани в печатни издания, той си печели добро име и репутация, Шекспир продължава да играе в своите пиеси. По времето на своята кариера той поделя времето си между Лондон и Стратфорд, но години преди смъртта си се оттегля отново в родното си градче. Уилям Шекспир умира на 23 април 1616 г. и е погребан до олтара на църквата "Света Троица" в Стратфорд. На надгробната му плоча е издълбана епитафия, която съдържа проклятие към хората, които биха преместили останките му: "Блажен да бъде, който тоз камък не отлости. Проклет - който помести изтлелите ми кости".

Творчеството на Шекспир се състои от 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми. Освен романтичната и едновременно с това трагична пиеса "Ромео и Жулиета", сред най-известните му произведения са трагедиите "Хамлет" (1601 г.), "Макбет" (1606 г.) и "Отело" (1604 г.) и комедиите "Сън в лятна нощ" (1596 г.) и "Комедия от грешки" (1592 г.). Сонетите му, считани за едно от най-загадъчните произведения на световната литература, често се събират и разпространяват в луксозни издания.

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg