"В "Интимните неприятели на демокрацията", публикувана във Франция през 2012 г., Цветан Тодоров насочва критичен поглед към съвременната демокрация. Днес тя няма открити врагове, но поражда нежелателни явления, които Тодоров нарича „интимни неприятели“. Сред тях е откроил три: месианство (износ на демокрация със силови средства), ултралиберализъм и популизъм. Тодоров ги проследява аналитично като историк на идеите – в тяхната предистория, еволюция и в многобройните им съвременни форми на проявление... Чужд на духа на отрицанието, критицизмът на Тодоров помага да разбираме по-добре света, в който живеем. И ... |
|
За малко повече от хиляда години (330-1453) Византия, наследник на Рим в Източното Средиземноморие, е една от най-напредналите цивилизации в света. При Юстиниан I Велики тя става най-могъщата средиземноморска държава и важен мост между мюсюлманския Изток и католическия Запад с търговска мрежа, простираща се от Скандинавия до Шри Ланка. Дейността на нейните учени, богослови, дипломати и занаятчии става образец за подражание от останалия свят. Нейните мисионери разпространяват православното християнство, което и до днес е вяра на милиони по света. Великолепието на Константинопол примамва и поразява, превръщайки ... |
|
Името на днешната българска столица произтича от едноименния храм "Св. София - Премъдрост Божия". Доказва се, че пълното име на града "Св. София" (а не само София) е не само по-духовно и с по-дълбок смисъл, но и че през Средновековието градът действително е бивал наричан "Св. София". Предлага се столицата да възвърне пълното си име. ... |
|
Владетелският статут на св. Борис от 889 до 907 г. ... Тази книга разглежда един изключително важен и недоосмислен период от живота на св. Борис – времето след неговото замонашаване. От изследването на изворите става ясно, че и след приемане на монашеството (889 г.) Покръстителят запазва по особен начин своя владетелски статут и упражнява своята княжеска власт до края на живота си. ... |
|
Книгата е посветена на някои от световните проблеми от духовната култура на Средновековна България в периода на зрелия феодализъм в края на ХІІ – ХІV век. Тя разглежда отделни сфери от тази култура, образование и грамотни, книжовни средища и скриптории, географското разпространение на българската книжовност и библиотеки, развитието на научно-реалистичните, космографските и историческите знания. Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се ... |
|
"Очерците и етюдите в тази книга са писани в продължение на две десетилетия след падането на Берлинската стена. Тогава Тодоров вече е преодолял задръжките си да анализира тоталитаризма, изследвал го е в няколко свои книги, а покрай тях посвещава и по-кратки текстове на отделни явления, свързани с тоталитарните общества. Именно тези текстове са включени в настоящия сборник. Авторът проследява съдбата на пет ярки личности, жертви или просто съвременници на тоталитаризма, а впоследствие и негови анализатори. Така комунизмът и фашизмът се разкриват не като абстрактни конструкции, а като преживян опит на хора, изиграли ... |
|
Между кориците на сборника "Обичаи и обреди от Провадийско" е съхранена ценна информация за обичайно-обредната система в календарния цикъл на местното население. Той е резултат от десетгодишно теренно проучване, събиране и анализиране на разнообразни източници, свързани с темата. Всяка дума и мисъл в него носят автентичния заряд на едно отдавна изгубено време, в което традицията определя правилния порядък на живота. Неспазване или отклонение от този порядък се асоциират с нещастие, а в мирогледа на някогашните хора нещастието се асоциира най-често с гладна година, празен хамбар, болест и смърт. Затова в ... |