Съчинения в 5 тома - том 4: Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век

Книгата е посветена на някои от световните проблеми от духовната култура на Средновековна България в периода на зрелия феодализъм в края на ХІІ – ХІV век. Тя разглежда отделни сфери от тази култура, образование и грамотни, книжовни средища и скриптории, географското разпространение на българската книжовност и библиотеки, развитието на научно-реалистичните, космографските и историческите знания.

Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се публикува за първи път и някои други характерни за творчеството му изследвания ("Апология на Средновековието", "Папството и българите през Средновековието", "Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век").

"От изворите - към истината" - за блестящия учен Васил Гюзелев това мото важи в пълна сила, според негови изтъкнати колеги.

Житейският му път започва през 1936 г. в с. Раковски (сега квартал на Димитровград на река Марица). Основите на кариерата му са поставени със завършването на специалностите История и Археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира византинистика и медиевистика, гръцка и латинска палеография. Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон. Приносът му за опазването на националното културно наследство го превръща в медиевист и на световно ниво. Носител е на някои от най-престижните международни награди в областта на хуманитарситиката, сред които са международната Хердерова награда, както и най-високото отличие на Софийски университет.

Интересът му към средновековието се развива под надзора на акад. Иван Дуйчев, а по-късно самият той вдъхновява младите да се посветят на научна дейност. Акад. Гюзелев открива и интерпретира напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансира нови, основополагащи концепции за развитието на Балканите и Европа през епохата на Средновековието. Резултатите от многогодишния му научен труд са повече от 72 книги, над 300 студии и статии, над 200 научно-популярни творби и интервюта в авторитетни наши и чужди издания. С тях той отдавна е утвърден като "един от стълбовете на историческата наука, всепризнат византинист и медиевист" - по думите на Иван Гранитски. Неговият професионализъм дава и невеществени плодове - спомените, които оставя у не е едно поколение студенти, завладени от размаха в работата и от потенциала му.

Ерудицията му и неговата отдаденост на науката допринасят в дейността му като ръководител на Катедрата по история на България в СУ, както и на Секция "Средновековна история на България" в Институт по история при БАН. Васил Гюзелев е и бивш директор на Националния исторически музей. От 1984 до 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "Лудвиг Витгенщайн"). Изнасял e лекции в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.
Ето какво казва акад. Гюзелев пред медии във връзка с работата си и бъдещето на науката, на която е посветил голяма част от живота си:

"Успях да реализирам голяма част от намеренията си. Разбира се останаха надописани много книги, непрочетени много извори и книги, но има млада генерация, която идва след нас и тя ще наследи всичко това. Още повече, че медиевистиката, т.е. науката за българското средновековие, с която се занимавам, е с изключително големи традиции. Това е направление, което като се започне още от истинските първи историографски опити от 17 и 18 век и от Паисий Хилендарски и Спиридон Габровски, и се достигне до наши дни. Постиженията са реални и значими, особено за историята и историческото съзнание на българина. Всички български историци медиевисти са играли голяма роля в историята на нашия народ не само за пробуждане на народната свяст, но и за осветяване на пътя на българското историческо самопознание."

Емблематичен труд на Васил Гюзелев са петте тома събрани съчинения, свързани със средновековното книжовно и историческо наследство на България.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Предисловие към първото издание
Предисловие към второто издание
Предисловие към третото издание
Държава и църква в България от края на XII до края на XIV век

• Българското царство - вътрешно състояние и външна политика
• Българската църква - уредба, духовенство, църкви и манастири
• Църковно-религиозни учения и движения - еретичество и исихазъм

Духовното развитие през зрялото средновековие - обща характеристика

• Основни насоки и постижения в изследването на духовната култура на зрялото Средновековие
• Понятията "култура" и "духовна и материална култура"
• Основни тенденции в духовното развитие на средновековна България през XIII-XIV в.

Образование и грамотност

• Училища и учители
• Обучение и неговите степени
• Разпространение на грамотността сред различни слоеве от населението

География на книжовността - средища и скриптории

• Търново и Света гора
• Цариград, Ерусалим, Синай, исихатски обители, влашки и молдовски манастири
• Книжовни средища и паметници в различни български краища

Социална функция и разпространение на книгата

• Книгописци и поръчители
• Библиотеки

Знания за света, човека и историята

• Зачатъци на научно-рационалистични познания
• Историко-летописно творчество и исторически знания

Заключение
Приложение

• Никола Българина - учител по славянска писменост в Дубровник в края на XIV век
• Някои чужди писмени свидетелства за среднобългарския език от XIII-XV век
• Библиотеката на "Зографския манастир" през XIII-XV век
• Студийният манастир в Цариград и българите през Средновековието
• Цени на книги и хартия в средновековна България през XIII-XV век
• Съкращения