"Откакто свят светува, властта сочи себе си за произлизаща от свещени източници. Това обаче никак не е вярно. Властта може да бъде не по-малко варварска от безвластието. И когато това се случи, никаква дисциплина, ред и "деполитизация" не могат да отменят, нито да абортират бременността на времето и онова, което ще се роди от него... И то ще бъде татуирано върху челото на тая окаяна страна." Ани Илков ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
Безразсъдната красавица Лили Лоусън се наслаждава на шокираното лондонско общество. Тя ще наруши всяко правило, за да получи това, което иска... и е твърдо решена да попречи на по-малката си сестра да се омъжи за Алекс Рейфорд, лорд Улвъртън, красив и арогантен граф, който се е зарекъл никога да не се влюбва. Мъж, който ще направи всичко, за да я притежава... За ярост на Алекс, своенравният ад представлява изкушение, на което не може да устои. Той се заклева да я накара да плати скъпо за нейната намеса - в тялото, в душата и в упоритото му, добре пазено сърце. Докато Алекс и Лили се предизвикват взаимно на всяка крачка, ... |
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
Една жена търси всичко из Италия, Индия и Индонезия. ... Елизабет Гилбърт е млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, ... |
|
Самотна майка. Известен барабанист с тежко минало. Пътищата им не трябваше да се пресичат. Никога. Безумно престъпление разбива до основи живота на Мия Уест и тя решава да остане за лятото в къщата на брат си в Савана. Поне докато бурята се уталожи. Това, което не очаква е невероятният, но и наранен барабанист, живеещ в къщата за гости. Лейф Годуин има две цели в живота си: "Каролина Джордж" - групата, в която свири и да накаже хората, които са опропастили живота му. Мия никога не е влизала в плановете. Грешно е да я докосне. А любовта им има силата да ги унищожи... Книга първа от поредицата "Падащи ... |
|
Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, ... |
|
В Затрупана София Кирил Христов разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават - улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след освобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове - от балкончето на Вазов до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели. Затрупана София е вълнуващ разказ за пъстрите улици на стара София, нейните сгради, ... |
|
Четвърта книга от хитовата поредица "Хартуел" на Саманта Йънг. Емъри Сондърс е собственичка на книжарница. Тя пристига в Хартуел преди девет години в търсене на нов живот. Но нейната недоверчивост я откъсва от околните и тя трудно си намира място в малкото затворено общество. Това се променя, когато Джесика Лоусън пристига в града и двете се сближават. В Хартуел обаче има още един човек, който прави опити да се сближи с Емъри много преди Джесика да пристигне... Джак Девлин си има своите тайни. Една от тях е, че е хвърлил око на Емъри от момента, в който тя е пристигнала в градчето. Другата е, че баща му го ... |
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
"Ние принадлежим на два различни свята. Аз съм израснал на улицата, а тя в кулата на мечтите. Аз изкарвам прехраната си с юмруци. Тя не може да нарани и муха. Пътищата ни не трябваше да се пресичат. Никога не трябваше да се срещаме. Но това не променя фактите. Готов съм да продам душата си, за да вкуся онези червени устни. Да се бия срещу самия дявол, за да чуя смеха ѝ. Да горя в ада за една-едничка нощ с нея. Скарлет Прийст не биваше да узнава, че съществуват мъже като мен, но понякога изкушението надделява над волята. Даже този път да води към падението ми, всяка следваща крачка си струва риска." Из ... |