"Империя" ни води на увлекателно пътешествие от опиумните полета на Китай до далечна Африка... ... Дали Британската империя е управлявала своите колонии справедливо? Вярвате ли, че е "цивилизовала" успешно диваците от далечните земи? На тези и много други въпроси отговаря известният писател и журналист на BBC - Джеръми Паксман. Новият роман на Паксман се фокусира върху историята на Британската империя, а по мотиви от него BBC заснема и успешен сериал. Имперският дух се усеща навсякъде, от самото съществуване на Обединеното кралство до етническото разнообразие в нейните градове. То се отразява на ... |
|
|
Когато миналото изплува на светло, за трима души американската мечта ще се превърне в кошмар. Меган е типичната американска майка и домакиня от предградията, макар че навремето в младежките си години е била доста буйна. Рей пък е бил талантлив фотограф документалист, но днес е принуден да си изкарва хляба, доколкото може, като папарак. А Брум е детектив, който продължава да се занимава със случай, отдавна отпратен в забвение и обявен за студен. Всеки от тях води живот, какъвто никога не е искал, и крие тайни, за които и най-близките му хора дори не подозират. И докато се изправят лице в лице с тъмната страна на ... |
|
|
Когато любовта има гаранционен срок. Някои вярват в любовта, други не вярват. А Марк Мароние вярва, че любовта трае три години. И има доказателства за това: статистиките, биохимията и личният опит. Началото на неговия разказ съвпада с развода след тригодишен брак. Първата година човек казва: Ако ме напуснеш, ще се убия. Втората година казва: Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине. Третата година казва: Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското... Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели. Дали любовната история с Алис (все още съпруга на друг мъж) ще завърши ... |
|
|
"Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак замълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света."Из книгата, Николай Лилиев ... |
|
|
За писането, майчинството и харема вътре в нас. ... В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга "Черно мляко" Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите ѝ тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ѝ, която дотогава е поставяла над всичко - да пише художествена литература. В "Черно мляко" Шафак говори за въображаем "харем от шест малки жени" или дребни Палечки, които по ... |
|
|
В продължение на десет години Ерик Уайнър е чуждестранен кореспондент на Националното обществено радио на САЩ. Работил е в Ню Делхи, Йерусалим и Токио, правил е репортажи в повече от 40 страни. Бил е кореспондент за НОР в Ню Йорк, Маями, във Вашингтон, окръг Колумбия, бил е репортер на "Ню Йорк Таймс". Автор е на книгите "География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света" и "Човекът търси Бог: Моят флирт с божественото". Дали швейцарците са по-щастливи, защото живеят в най-демократичната страна на света? Дали жителите на Катар, потънали в петродолари, намират ... |
|
|
Петото дете е смразяваща, завладяваща и дълбоко тревожеща книга, която може да се определи като роман на психологическия ужас. В разгара на сексуалната революция от 60-те години на миналия век Дейвид и Хариет споделят старомодния идеал за щастливо семейство с много деца. В началото техният брак е точно такъв, какъвто са си мечтали – раждат се четири хубави, здрави и умни деца. С петата бременност на Хариет нещата се преобръщат – рожбата Бен е истинско чудовище и превръща живота им в ад. Оттук насетне те насочват цялата си енергия за „очовечаването“ на петото дете, но се отчуждават един от друг. Четирите им „истински“ деца ... |
|
|
Андрес Барба (1975, Мадрид) е сред най-известните млади испански романисти. Дебютира с новелата "Костта, която най-много боли" (1997), получила наградата "Рамон Сендер". Признание обаче му донася втората му творба "Сестрата на Катя" - финалист на престижната награда за роман "Ералде" (2001), която е филмирана през 2008 г. Барба представя страната си на множество международни писателски форуми, включително и у нас през 2006 г. по покана на Института Сервантес. Творчеството му е преведено на осем езика. Книгата "Добрите намерения" включва най-добрите новели на автора. ... |
|
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
|
Добре дошли в "Циркът на мечтите": в тези бяло-черни раирани палатки ви очаква уникално преживяване - ще се изгубите в лабиринт от облаци, ще бродите безцелно през тучни ледени градини и ще се взирате учудени в татуираната акробатка, която се прегъва в малка стъклена кутия. Зад дима и огледалата обаче се крие жестоко състезание - дуел между двама млади илюзионисти. Находчиви врагове инструктори са обучили още от малки Силия и Марко специално за тази цел. От състезателите остава скрита жестока истина – съревнованието е безпощадна игра, в която само един ще оцелее, а циркът е сцената за забележителните битки на ... |
|
|
Да се влюбиш е дрога, а да обичаш е лекарство. Нико е на 28 години. За него е важно да не го изядат по-големите риби, но и да не е принуден да изяжда по-малките. Той е неориентиран, отдаден на забавления и неспирен секс без задръжки. „Настроението ми е като несигурен и нерешителен пенис. Хем гледа нагоре, хем надолу. С една дума, продължавам да вървя, после се връщам назад, правя крачка напред, две встрани. Това моето не е вървене, а танц на бинтован танцьор с някоя и друга синина.” – признава героят, но осъзнава, че за да се чувстваш добре с някого, първо трябва да се чувстваш добре със самия себе си. Проблемите на Нико ... |
|
|
Афоризми и анекдоти. ... "Само две неща са безкрайни - вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.""Никога не мисля за бъдещето - то винаги идва само.""Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си.""Преживял съм две жени, две войни и Хитлер." ... |
