Любовта, която остава неизживяна, чувството за дълг, което, доведено до крайност, изпепелява всяка радост, подсъзнателният отказ да поемеш отговорност за живота си, яростната съпротива срещу промените - такава е съдбата на образцовия възрастен иконом Стивънс, който след вярна служба в голямо английско имение за пръв път се осмелява да тръгне на кратко пътешествие с кола, превърнало се в равносметка на миналото. Казуо Ишигуро не си позволява да съди или да дава оценки, той оставя героя сам да разкаже колкото реши от своята история и благодарение на това романът му звучи съкровено, като нещо, преживяно от самите нас. Със ... |
|
Фатална автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен, преобърнала живота на младата му съпруга - българска журналистка. Сурова истина, изплувала на повърхността. И смело навлизане в дълбините на родовата история, в които тя ( Катерина, Жената, Пречистващата се) търси себе си и от които изтръгва енергии за справяне с болката... Това е само сюжетната рамка на романа "Гръцко кафе". Сплитайки автобиографично и фикционално, историческо и интимно, той дръзко разтваря пластовете на времето и се вглежда в разломите му, спотаили първични сили, стари конфликти и стереотипи. Всъщност "Гръцко кафе" е разказ за ... |
|
"Империя" ни води на увлекателно пътешествие от опиумните полета на Китай до далечна Африка... ... Дали Британската империя е управлявала своите колонии справедливо? Вярвате ли, че е "цивилизовала" успешно диваците от далечните земи? На тези и много други въпроси отговаря известният писател и журналист на BBC - Джеръми Паксман. Новият роман на Паксман се фокусира върху историята на Британската империя, а по мотиви от него BBC заснема и успешен сериал. Имперският дух се усеща навсякъде, от самото съществуване на Обединеното кралство до етническото разнообразие в нейните градове. То се отразява на ... |
|
"Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак замълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света."Из книгата, Николай Лилиев ... |
|
Когато любовта има гаранционен срок. Някои вярват в любовта, други не вярват. А Марк Мароние вярва, че любовта трае три години. И има доказателства за това: статистиките, биохимията и личният опит. Началото на неговия разказ съвпада с развода след тригодишен брак. Първата година човек казва: Ако ме напуснеш, ще се убия. Втората година казва: Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине. Третата година казва: Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското... Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели. Дали любовната история с Алис (все още съпруга на друг мъж) ще завърши ... |
|
Световноизвестният хирург Рафал Вилчур се радва на блестяща кариера и щастлив брак с любимата жена. Един ден обаче у дома го очаква писмо, в което съпругата му съобщава, че го напуска заради друг мъж и взема дъщеря им със себе си. Съкрушеният Вилчур се напива и става жертва на крадци, които го удрят силно по главата. След нападението професорът получава амнезия и не помни нищо от миналото си. Минават години. Антони Кошиба се скита по селата и се препитава с каквото намери. Незнайно откъде неукият селянин знае да лекува различни болести и травми. Когато Кошиба вдига на крака тежко болния син на заможен воденичар, славата ... |
|
За писането, майчинството и харема вътре в нас. ... В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга "Черно мляко" Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите ѝ тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ѝ, която дотогава е поставяла над всичко - да пише художествена литература. В "Черно мляко" Шафак говори за въображаем "харем от шест малки жени" или дребни Палечки, които по ... |
|
В продължение на десет години Ерик Уайнър е чуждестранен кореспондент на Националното обществено радио на САЩ. Работил е в Ню Делхи, Йерусалим и Токио, правил е репортажи в повече от 40 страни. Бил е кореспондент за НОР в Ню Йорк, Маями, във Вашингтон, окръг Колумбия, бил е репортер на "Ню Йорк Таймс". Автор е на книгите "География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света" и "Човекът търси Бог: Моят флирт с божественото". Дали швейцарците са по-щастливи, защото живеят в най-демократичната страна на света? Дали жителите на Катар, потънали в петродолари, намират ... |
|
Петото дете е смразяваща, завладяваща и дълбоко тревожеща книга, която може да се определи като роман на психологическия ужас. В разгара на сексуалната революция от 60-те години на миналия век Дейвид и Хариет споделят старомодния идеал за щастливо семейство с много деца. В началото техният брак е точно такъв, какъвто са си мечтали – раждат се четири хубави, здрави и умни деца. С петата бременност на Хариет нещата се преобръщат – рожбата Бен е истинско чудовище и превръща живота им в ад. Оттук насетне те насочват цялата си енергия за „очовечаването“ на петото дете, но се отчуждават един от друг. Четирите им „истински“ деца ... |
|
Андрес Барба (1975, Мадрид) е сред най-известните млади испански романисти. Дебютира с новелата "Костта, която най-много боли" (1997), получила наградата "Рамон Сендер". Признание обаче му донася втората му творба "Сестрата на Катя" - финалист на престижната награда за роман "Ералде" (2001), която е филмирана през 2008 г. Барба представя страната си на множество международни писателски форуми, включително и у нас през 2006 г. по покана на Института Сервантес. Творчеството му е преведено на осем езика. Книгата "Добрите намерения" включва най-добрите новели на автора. ... |
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
Да се влюбиш е дрога, а да обичаш е лекарство. Нико е на 28 години. За него е важно да не го изядат по-големите риби, но и да не е принуден да изяжда по-малките. Той е неориентиран, отдаден на забавления и неспирен секс без задръжки. „Настроението ми е като несигурен и нерешителен пенис. Хем гледа нагоре, хем надолу. С една дума, продължавам да вървя, после се връщам назад, правя крачка напред, две встрани. Това моето не е вървене, а танц на бинтован танцьор с някоя и друга синина.” – признава героят, но осъзнава, че за да се чувстваш добре с някого, първо трябва да се чувстваш добре със самия себе си. Проблемите на Нико ... |