Изследвания по фолклористика, културна антропология и славистика. Сборникът "Странстващи идеи по пътищата на хуманитаристиката" е посветен на 40-годишната изследователска и творческа дейност на доц. д-р Катя Михайлова, една от известните съвременни славистки със значими научни постижения в областта на фолклористиката, културната антропология и етнологията. В изданието участват със свои разработки учени от различни области на хуманитаристиката от 50 изследователски института и департамента на университети в България и чужбина, с които тя е работила или си е сътрудничила по различни проекти, в редакционни колегии, ... |
|
"Тази книга е насочена към широк кръг изследователи, студенти и ученици, към хора привлечени от богатството на духовния свят на българите през вековете, формиращ в една или друга степен и днешните ни представи за света. Съществуването на невидимия свят, неговите обитатели и влиянието им върху живота на хората е тема, която вълнува човечеството от древността. Границата на човешкото познание отключва необходимостта от обяснение на неизвестното. Въпреки развитието на обществото, едва ли бихме могли да открием отговори на всички въпроси, които стоят пред човека. Образите на демонични същества в българския фолклор - ... |
|
"Шамбат - братът на Кубрат" разглежда един кратък, но крайно динамичен и важен период от българската история, около царуването на кан Кубрат. Освен за нас, коментираните събития са от изключително значение и за европейската историография, останали и досега непознати за нея. Пътят към възстановяването независимостта на Стара Велика България на кан Ирник се оказва труден и сложен. Като съюзник на император Ираклий, Кубрат организира военна кампания в северните предели на Аварския каганат. За целта той изпраща по-малкия си брат Шамбат с мощна войска в тила на каганата. Кампанията, продължила повече от 30 години, ... |
|
Книгата на Анатол Анчев е смелият глас на Аза, който има право да се изкаже и да бъде чут от колеги, последователи и не-последователи. Тази книга представя научните постижения и приносите за българската фолклористика и етнология на големия български учен проф. д.ф.н. Тодор Иванов Живков и на един от неговите ученици - проф. д.ф.н. Анатол Василев Анчев. Двама учени, създали свои научни школи. Тя проследява пътя на А. Анчев в науката. Разкрива взаимоотношенията на учените в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, трудностите при осъществяването на новаторските идеи от инакомислещите, опитващи ... |
|
"Придобитите от проучванията с методите на археологията на паметника и прилежащия му некропол данни позволиха да бъде хвърлена светлина не само върху архитектурната история на църквата, но и върху проблемите на градоустройствената структура на селището, проблема за произхода на архитектурно-композиционната форма на арбанашките храмове, мястото и ролята на църквата "Св. Димитър" в живота на Арбанаси и историята на Търновската митрополия. В настоящия труд са представени резултатите от това проучване." Хитко Вачев ... |
|
Римска императорска епоха - край на XVIII век. ... Настоящият труд е посветен на един изключително важен, но често подценяван аспект от развитието на старата икономика на Балканите - железодобива. Анализът на археологически, исторически и етнографски данни, комбиниран с подходи на аналитичната химия и геоархеологията, дава възможност за допълнения, надграждане и създаване на нови модели за функционирането на старата железодобивна индустрия. Монографията е предназначена преди всичко за специалисти в областта на римската, късно-античната и средновековната археология и история, но може да се ползва и от студенти и от по- ... |
|
В книгата автора представя, аргументира и прилага серия тези за теоретичната археология. В монографията и приложените статии и студия се следва емпиризмът като доверие към данните и фактите. Затова развиваните тези са подложени на изпитания в конкретни археологически и исторически казуси. "Дълбокото време" е метафора за невидимо бавните процеси на отлагане на археологическите структури - ентропиен продукт на култури от миналото. "Времето" е метафора за света като процес - няма чисто време, а преплетени и насложени процеси с различни скорости и мащаби. Процесът на човешкия живот - индивидуален и ... |
|
Die antiken und mittelalterlichen Munzen sind nicht einfach gewohnliche Metallstucke. Sie sind Zeugen vergangener Epochen, historische Denkmaler und eine zuverlassige Informationsquelle uber bie Schicksale der Menschen, die sie erzeugt und benutz haben. ... |
|
"Епиграфският паметник още не е намерил полагащото му се място в нашата култура - дори като материална вещ в музеите на него, с малки изключения, обикновено е отредено най-забутаното и невзрачно място. Ако е придружен с някакво изображение, обикновено то привлича вниманието - на надписа се гледа като на нещо странично. За обикновените хора той е предмет, дошъл от далечното, неясно хронологически минало, и за това е облъхан от някаква особена атмосфера, дори може би е заключил в себе си неразгадани тайни, или пък обратното - ненужна вещ, най-много да се употреби като строителен материал. А българските земи като част ... |
|
Byzantine art. Christian relics from Varna region II th - 14 th centuries. Двуезично издание на български и английски език. ... Доц. д-р Константин Тотев работи от 1980 г. в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Участва в археологическите проучвания на старите български столици плиска, Преслав и Велико Търново и техните околности. През 1989 г. защитава докторска дисертация в Института за изкуствознание на тема "Византийски стеатитови икони от България". Автор е на над 200 научни публикации, посветени на средновековната култура и изкуство и на няколко книги: " ... |
|
В книгата са поместени резултатите от археологическите проучвания в близост до Шуменското село Новосел, проведени в периода 2004 - 2009 г. ... |
|
Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г. въ София ... "Питането за народностьта на старить македонци не се изчерпва съ тая книжка. Въ нея, обаче, е казано най-същественото, отъ което се вижда, че старите македонци продължаватъ да живеятъ въ днешните македонци и че те ца принадлежали къмъ оня народъ, който ние наричаме сега български народъ."София, декемврий 1932 г. Д-ръ Ганчо Ценовъ "Докато я има България, ще има място и за трудовете на д-р Ганчо Ценов, и тези трудове ще вдъхновяват и учат българските историци и граждани в трудната битка за установяване и налагане на величавата българска история. Книгите на д- ... |