Първият том предлага избрани критически илюзии на Огнян Сапарев от последните 40 години.Затова е толкова неравен и разнопосочен. Тук например съжителстват някои от първите литературни рецензии на 25-годишният студент с докторската дисертация на побеляващия професор за литературната комуникация. Все пак - както се оказва - асистентските години са по-подходящи за писане на литературна критика...Написаното е своеобразен професионален отчет за едно не прекалено активно, но (да се надяваме) физиономично присъствие в динамичния ни културен - критически и теоретически - процес. Естествено, със своите неизбежни увлечения, ... |
|
|
Вторият том на "Критически илюзии" на Огнян Сапарев предлага изключително пъстра картина - подборка от литературна критика, кинокритика, медийна теория и практика, естетически ракурси към най-различни проблеми; пионерски разработки върху масовата култура у нас и едно от първите български изследвания на научната фантастика като литература. И всичко това - в историческата и естетическа динамика на няколко десетилетия. На тези, които ще възразят срещу присъствието на няколко десетки вестникарски публикации с неизбежен публицистичен привкус, ще кажем, че тъкмо така се проверява критико-теоретическата проницателност ... |
|
|
В помощ на учащи се и преподаватели. Том първи, съдържащ литературни очерци на произведения на: Иван Вазов Пенчо Славейков Кирил Христов Димитър Бояджиев Пейо Яворов Теодор Траянов ... |
|
|
В помощ на учащи се и преподаватели. Том втори, съдържащ литературни очерци на произведения на: Людмил Стоянов Христо Ясенов Трифон Кунев Емануил Попдимитров Димчо Дебелянов Николай Лилиев Гео Милев ... |
|
|
Еманципирането на очерка като самостоятелен жанр в епохата на модерността е част от модерните идеологически и естетически експерименти с езика на художествената литература. За. това допринася както развитието на общокултурния контекст, в който се пресрещат леви и десни политически визии така и силното влияние на модерния национализъм, който има нужда от нови пропагандни форми за организиране на колективна идентичност от модерен тип. Очеркът се оказва подходящият жанр за пропагандирането на идеи - от една страна, поради средствата, с помощта на които се разпространява, и, от друга - заради идеологическата призма, която е ... |
|
|
Сказът като повествователен тип, занимава учените, които работят в полето на литературната наука, защото този повествователен феномен като художествено явление се възражда в руската литература от традицията, пуснала корен в творчеството на Н. В. Гогол и Н. С. Песков, за да "зарази" много национални литератури като сръбската, чешката, френската, испанската, американската, та и българската. Сказът като тип повествование напомня за връзката между устното народно творчество и голямата литература. Проф. Д-р Запрян Козлуджов, сегашният ректор на Пловдивския университет, изтъкнат учен литературовед, от доста време ... |
|
|
Българският литературен авангард е фокусирана върху модерните литературни явления в България в началото на 20 век. Експресионизъм, диаболизъм, футуризъм, имажинизъм... Знакови имена от българската литературна история творят на това поприще - Гео Милев, Антон Страшимиров, Никола Фурнаджиев, Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев, Атанас Далчев... За пръв път националната ни литература се родее с най-добрите образци в европейската литература. Проф. д-р Иван Сарандев (1934 - 2020) е един от най-добрите познавачи и тълкуватели на българската литературна класика. Автор е на повече от 20 книги, между които ... |
|
|
Монографията е предназначена за специалисти в областта на родноезиковото обучение, за педагози и родители, които се вълнуват от работата с художествената литература и с книгата в детската градина. С написването на този труд авторът пристъпва към изпълнението на няколко задачи: въвежда в методиката на овладяване на родния език в предучилищната възраст най-съвременните постижения на литературознанието, литературата за деца и фолклористиката; разкрива органичната връзка между жанровите форми с оглед приемствеността между детската градина и началното училище, за да не допусне тяхното изкуствено разделяне; предлага система от ... |
|
|
Приказките са изключително трудни за анализиране, тъй като имат фолклорно (устно) и литературно (писмено) битие, които се различават съществено; предназначени са за децата, но и за възрастните; променят се в зависимост от културната и социална среда и не на последно място - почти винаги са придружени от изображения, които допълнително усложняват и разширяват посланията на написаното. Изследването фокусира вниманието върху българската книжна илюстрация за деца от втората половина на XX век и по-специално - върху образите, съпътстващи четири от приказките на Шарл Перо и Братя Грим - Червената шапчица, Спящата красавица, ... |
