"Някои романи, наистина добрите, ни тласкат към ръба на собственото ни съществуване... Тласкат ни към изповед. Защото в крайна сметка тази книга е за идентичността на човека. Как я пишем и ретушираме. За да прикрием нещо, за да принадлежим някъде, за да бъдем включени и приети, за да не се разпаднем психически. Ние сме склонни да поддържаме много илюзии, за да избегнем необходимостта да се изправим лице в лице с истината за себе си и да не я разкриваме пред другите. Осъзнаването на колкото по-ниско падаш, толкова по-близо можеш да останеш до себе си, по известната мисъл на преподобния Дорненбал, не се удава на ... |
|
|
"Да срещнеш правилния човек в точния момент." Деветнайсетгодишният Харолд е обсебен от смъртта. Той посещава погребения на напълно непознати, обикаля с личната си катафалка из града, а у дома често се преструва на умрял, за да шокира майка си. Седемдесет и девет годишната Мод, от друга страна, обожава живота и знае как да му се наслади изцяло. Тя рисува ексцентрични картини, отмъква чужди коли и често припомня на околните, че нищо не е вечно - нито вещите, нито дните ни на този свят. Случайна среща между двамата ще постави началото на необичайно приятелство, а то ще прерасне в нещо повече... Докато щурата Мод ... |
|
|
Лотарията и други разкази е единственият сборник, който Шърли Джаксън издава приживе и с който нарежда името си сред най-големите американски писатели на XX в. Освен едноименната история, добре позната в България, в него са включени още 24 текста, които излизат у нас за първи път. Шедьоври като Демоничният любим, След вас, драги ми Алфонс, Цветната градина, Седемте вида неяснота и Зъбът разкриват майсторството на Джаксън да внушава дълбокия мрак, перфидната жестокост и нелечимата самота, които владеят човешкото сърце, разсъдък и взаимоотношения. И макар Шърли Джаксън обичайно да се свързва с ужасите и мистерията, този ... |
|
|
Диамант, голям колкото Риц е разкривеният хвалебствен химн на Фицджералд към американския Запад и всичко, което той обещава. Въпреки че тази новела донякъде се отличава от творчеството на Франсис Скот Фицджералд с това, че е забавна и същевременно зловеща приказка, тя брилянтно съчетава продължаващите му буйни фантазии за крайностите на богатството с много по-мрачното му разбиране за това, което стои в основата му. Донякъде вдъхновен от едно лято, което прекарва като тийнейджър, работейки в ранчо в Монтана, авторът ни пренася в един идеализиран свят, в който всичко е позволено. Несметното богатство обаче не носи ... |
|
|
"Остро усещане за живота те блъсва и при прочита на най-новия роман на Габриела Адамещяну. Гласове от дистанция... представя портрета на една негримирана Румъния, сглобена от счупени парченца. Роман за самотата и за паметта. Разтърсващ." Габриела Георгишор "Няма морализаторски нотки, нито сантиментални тласъци. Също както Флори Триф се преориентира през посткомунистическите десетилетия, всички останали персонажи се справят, както могат. Гласовете от дистанция предлагат унизителна, но убедителна ретроспекция на недалечната ни история." Михня Бълич "Гласове от дистанция е книга за семейството, но ... |
|
|
Билге Карасу (1930 - 1995 г.), наричан тихият гигант на турската литература, е автор на романи и разкази, които се родеят с най-добрите образци на модернистичната проза. Градината на заминалите си котки (1980 г.) е представително произведение за завладяващия повествователен свят на Карасу, чийто плавен, изящен език напомня езика на приказките, които ни връщат към най-дълбоките нива на човешкото съзнание. Дванайсетте истории в книгата, съответстващи на часовете от обед до полунощ, са обединени от вечните теми за природата на любовта и за срещата с другия като възможност за самопознание и лична трансформация. Чуждостта в ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
Майстор на прозата, Александър Прокопиев умее да разказва истории, които увличат с интригата си, вълнуват с емоциите си и не на последно място - остават за дълго в мислите ти. Александър Прокопиев олицетворява постмодернистичното течение в литературата на Северна Македония. Издал е двайсетина книги, превеждан е на много езици. Името му е споменато в Енциклопедията на Сорбоната Les Lettres Europeanennes редом до имената на Орхан Памук, Херта Мюлер и Елфриде Йелинек. Артистичен директор е на Международния литературен фестивал PRO-ZA Balkan. ... |
|
|
Сали Камати, който няма щастието да се радва на собствени деца, отмъщава вместо племенниците си заради пролятата кръв на брат му. Убийството на Чело Мезани е началото на промяната, която ще настъпи в живота на Сали. Той знае, че идва и неговият ред в тази кървава вендета. Омайващата с красотата си Туша, 14-годишната племенница на съпругата на Камати, идва на гости у леля си. От този момент животът на господаря на къщата тръгва в различна посока. Девойката преобръща всичко в сърцето на Сали. Той връща всички сватове, които идват да я искат. Чест ли е да убиеш и срам ли е да се влюбиш в такава млада девойка? Или това ще ... |
|
|
Време, когато в света надделяват омразата и насилието. В новогодишната нощ Йозеф Ердман слиза от влака в Марибор, за да изчака своя бизнес партньор. Тук е прекарал детството си, когато градът все още бил светъл и приветлив. На фона на забравените спомени от детството и сложните взаимоотношения с околните Драго Янчар преплита историите на различни прослойки от жителите на пограничния град в привидно безгрижното, но вече смутно време в навечерието на Втората световна война. Моментът на кулминацията е северното сияние, което неочаквано огрява Централна Европа на 25 януари 1938 г. като предзнаменование за наближаващ ... |
|
|
Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
|
"Баща ми беше градинар. Сега е градина."Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ... |
