Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
|
"Майсторите на Голямото кино" е своеобразен сборник от творчески портрети-интервюта с най-видни представители на съвременното кино: Франсис Форд Копола, сър Алън Паркър, Тео Ангелопулос, Никита Михалков, Вим Вендерс, Иржи Менцел, Кшищоф Зануси, Емир Костурица, Отар Йоселиани, Николай Бурляев, Александър Сокуров, Виктор Ерике, Джери Шацбърг, Катрин Деньов, Людмила Чурсина, Любиша Самарджич, Мика Каурисмаки, Тери Джоунс, Люк Бесон. Те дават възможност да се надникне в творческата лаборатория на тези режисьори и актьори, в тайните на любимата им професия, в техните прогнози за бъдещето на киното. Същевременно ... |
|
|
Фридрих Дюренмат изследва сложните и многопластови театрални пътища и дръзновения чрез подробен анализ на пиесата "Съучастникът", отпечатана в началото на този интересен сборник. "Литературата и театърът са два различни свята: освен комедиите, които написах само за театъра, "Play Strindberg" и "Портрет на една планета", които представляваха пиеси за упражнение на артистите и които написах като режисьор, в следващото по-долу аз представям - без да засягам първите си пиеси - поетичната редакция, едно обобщение на всичките версии." ... |
|
|
През 2012 един от най-ярките съвременни австрийски писатели Петер Хандке навършва 70 години. По този повод в книгата са представени неговите две най-нови пиеси. Макар че са различни по форма, между двете пиеси има нещо много общо, защото в техния център е гласът на жената. В центъра е жената с нейните вълнения от срещата й с мъжа. И няма значение кой е този мъж. Няма значение времето, когато се случва това. Няма значение и мястото. Важно е страстта, с която жената върви по своя път. ... |
|
|
Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини ... |
|
|
"Когато бях студент, ужасно страдах, че няма курс Актьорско майсторство за кино. Щеше ми се да вляза в аудиторията и някой да ми обясни какво трябва да правя, когато се снимам в игрален филм, а след това да застана пред камерата и да изпробвам наученото. Тогава нямаше подобен курс; по-лошото е, че няма и днес! След като сме Академия за театрално и филмово изкуство, би трябвало в програмата за обучение на студентите по актьорско майсторство за драматичен театър да се предвидят часове и по актьорско майсторство за кино. Убеден съм, че подобна дисциплина би била интересна и полезна не само за студентите, но и за ... |
|
|
Книгата включва две забележителни пиеси от Клаус Ман. ... Той беше емигрант, изгнаник не по политически причини, а защото никъде не се чувстваше у дома си, никъде не беше у дома си. Навсякъде беше страдалец, навсякъде - чужденец. Името на този чужденец на планетата е добре познато в литературата. Клаус Ман отдавна си е извоювал свое и то твърде забележително място в нея, макар винаги да се е чувствал обременен и засенчен от славата, с която се ползват двамата му именити роднини. Но тъкмо защото е син на Томас Ман и племенник на Хайнрих Ман, той получава, тъй да се каже, по рождение най-добрата литературна закваска. ... |
|
|
Настоящият албум от поредицата ARS LONGA на нашето издателство е посветен на колекцията гравюри на френският художник Гюстав Доре, един от най-успешните и продуктивни илюстратори на деветнадесети век, представящи поемата Изгубеният рай на Джон Милтън. За да направи гравюри по Изгубеният Рай, пред Гюстав Доре е поставена много трудна задача. Първо, епичното произведение, чиято цел, според думите на самия Милтън, е "да изясни на човека действията на Бога", е много сложна творба. Второ, поемата е изключително трудна за разбиране, изпълнена с разсъждения относно природата на религиозните убеждения. По този начин, ... |
|
|
За осемдесетия рожден ден на Шилок Холмс в жилището му на "Бейкър Стрийт" в Лондон се срещат някои от познатите от световната криминална литература детективи. Присъстват доктор Хъдсън, Пол Мегре, Хиро Улф, Мис Мъпъл, Арсен Лутинеску и Джери Кортън. Вероятно прави впечатление, че имената на героите са леко променени, въпреки че лесно може да се разбере кои са. Докато вече възрастните детективи седят заедно и се ровят в старите си истории, става убийство. Кой и кого защо е убил? Къде трябва да се търси мотивът? Играта на предположения и съмнения може да започне. Защото един от присъстващите е убиецът. Пиесата на ... |
|
|
"Когато се вглеждам в своя живот възможно най-съсредоточено, виждам, че той е низ от любовни раздели със спектакли. Може би професията ми е виновна - такава една тъжна професия на непрекъснато изоставяни любовници, които са длъжни да се влюбват пак. Искам да разкажа за спектаклите, в които съм участвал и които съм правил. За мене те са един низ от живо хора, които са ме направили такъв, какъвто съм. Много от тях не са се представяли в театрално здание, те са се разигравали в живота. Но това никак не им е попречило да се забият здраво в спомените ми. Нещо повече: тия именно нетеатрални спомени са изглежда арсеналът на ... |
|
|
"Всеки режисьор има в бюрото си едно "тайно" чекмедже. То се отваря рядко. Затова в него цари пълно безредие. Афиши, програми, снимки са смесени така, че с труд може да се отдели продукцията на 1952 г. от 1960 г. Бележници - колко много бележници! Вие нищо не бихте разбрали от тях. А всъщност в тия бележници, чрез тия бележници са зреели успехите и провалите на моето поколение. А най-интересното са разхвърляните недописани листове. Тезиси за изказвания, планове за доклади, гневно начало на статия, която не е имало смисъл да се довършва, черновки на писма, които като правило са смачкани в изблик на безсилие, ... |
|
|
"Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967 - 1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: "Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?". Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална ... |
