В библиотеката на Сергей Айзенщайн на лавицата една до друга са две книги: "Библията" и "Системата на Станиславски". С този символичен жест големият режисьор искал да подскаже несъмнения факт: системата е истинска библия за всеки, който се занимава със сценичното изкуство. "Работата на актьора - том 2" представя последния, заключителен етап на системата. След като е създал техника за подготовка на актьора, чиято същност е "подсъзнателно творчество с помощта на създателна артистична психотехника", Станиславски разработва и следващия етап: конкретната работа на актьора с ролята. ... |
|
Сборник "Пиеси" съдържа нашумялата "Да се провреш под дъгата", която се играе в София и Пловдив и която е била спряна от комунистическата власт след 13 представления през 1967 г. Тук е включена и "Комунисти" - документална творба, разказваща истинските истории на български партизани и комунисти, която не е била допусната до сцена, защото гласовете на идеалистите от 40-те години не са се харесали на властниците от 60-те. Знае се, че отношението на държавата и цензурата към драматургията на Георги Марков става основна причина той да напусне България и да продължи кариерата си в Лондон, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
Системата на Станиславски се създава в продължение на десетилетия, ражда се от конкретния педагогически и творчески опит. Нейният девиз е: "Подсъзнателно творчество с помощта на съзнателна артистична психо-техника", а същността ѝ е разбирането, че вдъхновението е капризно и неуловимо, необходими са похвати за неговото провокиране. Станиславски открива нещо, което науката "психология" предполага в края на XIX и доказва едва в края на XX в.: не съществуват отделно тяло и душа, нашите преживявания са свързани със сетивата и физическото ни състояние. Методът на физическите действия позволява да се ... |
|
През 2012 година се навършват 150 години от рождението на Артур Шницлер, един от най-ярките представители на виенския модернизъм, известен като белетрист и драматург. По този повод издателство Black Flamingo предлага представителен том с неговите пиеси, които и до днес са много актуални. Във всичките си творби Шницлер се проявява като задълбочен познавач на човешката психика, като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката му с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и съвсем открито говори по въпросите за секса, за смъртта. ... |
|
Бертолт Брехт е създател на театър "Берлинер ансамбъл". Автор е на много пиеси, сред които са "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг". Неговото развитие към голямата епична драматургия, към "научния театър", може да се разбере правилно само когато се познават ранните му творби, в които се очертават важни теми от творчеството му - "Ваал", "Барабани в нощта", "В джунглата на градовете", & ... |
|
Съставители: Улрих Хьорни, Томас Фишер, Бетина Кауфман - "Фондация за творбите на К. Г. Юнг". ... Изображението от Червената книга, подбрано за корица на този том, изтъква някои от неповторимите черти, присъщи за художествените произведения на Юнг: свободните съчетания на цвят, мотив и перспектива, разкриващи сходства с развоя на модерното изкуство в началото на ХХ в., игрите на светлини и сенки с цел създаване на перспектива и обем, използването на техники за прозирност и потъмняване с цел постигане на пластичност и светлинни ефекти, както е видно в централния абстрактен символ, който сякаш виси във въздуха, ... |
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
"Любовна диатриба срещу един седнал мъж" е единствената театрална пиеса на Габриел Гарсия Маркес. Тя е само за една актриса и заглавието на настоящата бележка е първата ѝ реплика, която заслужено може да влезе в списъка на най-известните първи изречения на художествени произведения. Тази пиеса е 33 стандартни страници, колкото една малко по-кратка новела. Но в нея има повече ремарки. Те не са излишни, а напротив, помагат на читателя да изобрази за себе си действията и въобще състоянието на героинята. Също и това, което казва, и защо го казва. Името ѝ е Грасиела. Женена е от 25 години и съпругът ... |
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото". Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото."Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
За архитектурата, или често цитирана още като Десет книги за архитектурата, е енциклопедичен труд на римския архитект и ерудит от I в. пр.Хр. Марк Витрувий Полион. Трактатът е най-ранното запазено свидетелство, очертаващо границите на архитектурната професия и представящо я в нейната цялост и разнообразие от знания, в нейната иманентна мултидисциплинарност и универсалност. Посветен на император Октавиан Август, трактатът има за цел да създаде един регистър от дисциплини, необходими на римския архитект по онова време - от проектирането на храмове, обществени сгради и жилища до планирането на градове, селища и територии, ... |