От авторката на романите "Нощ" и "Дом" - Камелия Кучер. Лисабон, 1978 г. След загубата на майка им Жоао, Алешандре и Илва се учат да живеят с пустотата, която остава след нея. Пустота, която баща им - Фернао, не може да запълни. Алешандре, наследил музикалния талант на майка си, получава шанс за стипендия в престижно училище. Въпреки несъгласието на баща си. Същия ден Жоао среща Белен, която живее във великолепно имение, пазещо тайната на фамилното богатство. Погълнат от магичната аура и гласа на момичето, в което се влюбва, Жоао поема по пътя, който ще бележи съдбата му. Въпреки несъгласието на баща ... |
|
|
Малон е четиригодишно дете, преследвано от кошмари, в които е в ръцете на напълно непознат човек. Той започва да твърди, че майка му всъщност не му е майка. Учителите му смятат, че просто има много развито въображение. Това, което той казва, е невъзможно, защото майка му притежава акта му за раждане, негови снимки като по-малък и дори педиатърът потвърждава, че Малон е нейно дете. Училищният психолог Василе е единственият, който му вярва, тъй като детето прекалено живо описва две различни жени. Василе е решен да се състезава с времето, за да открие истината. Той се свързва с полицейския началник Мариан Огрес, която е ... |
|
|
Новата книга на Ралица Генчева "Морето, в което летя" е поетична книга, събрала в себе си любовна поезия и красиви илюстрации. Тя ни кани на уютен разговор сред висините на душата. "Тази книга ще ви стане най-добър приятел. Ще ви покани на разходка до морето, ще ви предложи питие, ще ви изслуша. Плавен, бавен, уютен разговор, който по-скоро прилича на прегръдка. Поезията на Ралица Генчева ще ви даде смелост да прошепнете всичко онова, което бихте искали да споделите късно вечер на самите себе си, на обичаните от вас. Думи, които ще ви донесат утеха. И ще ви подарят безкрайното синьо." Теа Денолюбова & ... |
|
|
Издателство "Пощенска кутия за приказки" представя "Петък точно в пет" - дългоочакваната, дебютна книга на актьора със запомнящо се присъствие в киното, а вече и писател, Китодар Тодоров. В писмо до Ойлер от 1962 г. Тодоров пише: "Всички промени в природата са такива, че колкото е взето от едно тяло, толкова е добавено към друго. Така, ако количеството смисъл намалява в един скеч, то се увеличава в друг". Според Тодоров, нищо не ни вдъхва увереност, че утре наистина ще имаме време да направим онова, което можем да направим днес и поради това трябва да играем сега и то по такъв начин, сякаш ... |
|
|
Допълнено издание. ... Книгата Георги Парцалев. Хамлет от град Левски от журналиста Георги Тошев е възможно най-пълното откъм детайли издание, което е излизало някога в памет на талантливия артист. Луксозната биография е с твърди корици, включва над 300 фотографии, като някои се публикуват за първи път. Книгата представя хронологично и без субективизъм животът и професионалното израстване на най-емблематичния български актьор. В допълненото издание за първи път се публикува дневникът на Георги Парцалев, който той си е водил в периода 1956 - 1966, както и неизвестни снимки от личния архив на актьора."Георги ... |
|
|
В Хонконг високоуважаваният професор Яо Бай неочаквано обявява раждането на две генетично модифицирани бебета. Противоречивата новина се превръща в световна сензация и насочва всички погледи към Китай. Не след дълго ученият изчезва безследно. В Лисабон Томаш Нороня се запознава със служителя на секретна американска технологична агенция Курт Вайлман, който се интересува от връзката му с Яо Бай. Португалският историк е единственият човек от Запада, който е общувал с китайския учен през последните десет години. Вайлман разкрива, че професорът е бил начело на таен проект, вдъхновен от Витрувианския човек на Леонардо да ... |
|
|
Последната творба на Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.), Един самотен човек, спокойно би могла да носи заглавие Разказ за моя баща. Фредерик Бегбеде превръща Жан-Мишел Бегбеде в същински герой от роман. Детството му, прекарано в училище, напомнящо затвор със строг режим, сякаш е излязло изпод перото на Дикенс. Младостта, започнала с рисковано пътешествие около света, завършва в престижен американски университет. Но дали зад този портрет не се крие агент на ЦРУ, който, с помощта на двойна самоличност, обслужва американизацията на света, следвайки стъпките на прословутия герой на Иън Флеминг? Докато с присъщата си хаплива ... |
|
|
"Лятото започна и завърши със смърт. Но по средата? По средата лятото успя да бъде и много други неща. Успя да бъде любов и приятелство, чудотворно силен смях и великолепно глупави решения." Из книгата Повечето хора дори не ги забелязват - три малки фигури в ъгълчето на една от най-известните картини на света. Повечето хора смятат, че са просто игра на светлината. Но Луиса, която рисува с лекотата, с която диша, ги вижда. И е решена да разбере кои са те и каква е тяхната история. Двайсет и пет години по-рано няколко тийнейджъри търсят спасение от живота в своето диво и скъпоценно приятелство. Сред тях е един ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
"Идеята за този роман ме преследва от дълго време. Вярвам, че нашето съзнание съдържа миналото и днешното в себе си някак едновременно. И разбрах, че колкото и да бягам по далечни брегове, имам нужда да напиша роман за София, за вътрешните дворове между старите кооперации, за софийската мъгла през декември, за нещата, които ни промениха и за това, как въпреки всичко сме си останали същите, ние, децата от центъра на София, на които им се случи да живеят в интересни времена. Това е и роман за хората, които вече не живеят тук, но сенките им сякаш продължават да се мяркат по улиците, защото улиците няма да са същите без ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?"Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач - събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред ... |
