Един самотен човек

Един самотен човек Фредерик Бегбеде Времетраене: 0:56 мин. Фредерик Бегбеде Времетраене: 2:36 мин.

Последната творба на Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.), Един самотен човек, спокойно би могла да носи заглавие Разказ за моя баща. Фредерик Бегбеде превръща Жан-Мишел Бегбеде в същински герой от роман. Детството му, прекарано в училище, напомнящо затвор със строг режим, сякаш е излязло изпод перото на Дикенс. Младостта, започнала с рисковано пътешествие около света, завършва в престижен американски университет. Но дали зад този портрет не се крие агент на ЦРУ, който, с помощта на двойна самоличност, обслужва американизацията на света, следвайки стъпките на прословутия герой на Иън Флеминг?

Докато с присъщата си хаплива ирония пише за своя баща, Бегбеде не крие, че всъщност задава въпроси на самия себе си. Търси обяснение за особености на своя характер, които се оказват наследени или пряко повлияни от този французин, който смяташе себе си за американец, докато в действителност бе англичанин. Или, както сам признава: Написах всичките си книги, за да смая някой, който вече не е тук. Тази е първата, която пиша за себе си.

"Франция наскоро била освободена, когато баща ми се оказал затворен. През октомври 1946 година семейството му го прокудило на осемгодишна възраст зад високите стени на пансиона в Сорез, сред дебрите на Монтан Ноар. За целта седанът на моя дядо „Розенгар Сюпертраксион“ прекосява боровите гори, все едно прониква в друг свят. През това време малкият Жан-Мишел Бегбеде на задната седалка разсипва върху коленете си щайгите с плодове. По онова време оскъдната храна все още е строго разпределяна с купони, така че прасковите и кайсиите ще послужат като разменна монета в интерната. Пътят от По до желязната порта на манастирското училище отнема четири часа. Колата се промъква през теснините между Тарб и Лурд. Магистралата „Пиренеи“ южно от Тулуза и северно от Каркасон е открита едва през 1977 година. Трийсет години преди това трябва да се минава по потъналите в мъгла департаментални пътища с редици чинари от двете страни по посока на Кастелнодари.

Баща ми е със свито сърце, автомобилът се плъзга под надвисналите облаци в обкръжението на ниви и тучни ливади. Жан-Мишел трябва да внимава да не се изложи пред по-големия си брат Жералд, който постоянно му се подиграва, нарича го „умствено изостанал“ или „Урсулка“, защото преди е бил на детска градина при Урсулинките в По. Мълчаливо страда под сивата завеса на дъжда с мисълта, че това е мрачно предзнаменование за целия му предстоящ живот. Занапред десет месеца в годината Жан-Мишел ще си има работа с груби, жестоки и глупави момчурляци. На излизане от Сорез той изобщо няма да бъде същият. Доминиканските монаси се ползват с всякакви права, буржоата имат пълно доверие на тези божи служители, които им спестяват родителските задължения, гарантирайки им при това папската благословия.

Учениците постоянно са бити и лишавани от свиждане, за да не видят родителите синините по телата им, макар душевните синини да са далеч по-сериозни. Обикновеният въпрос: „какво сторих, за да заслужа това?“, трябва да бъде напълно забравен, защото в противен случай животът между каменните стени води до умопомрачение. Всяко завъртане на колелата, което отдалечава баща ми от родния дом, всеки метър по шосето за него е незаслужено мъчение и болезнена раздяла. Баща ми е изтърсакът на семейство Бегбеде. Досега трудно е намирал мястото си сред изпреварилите го във времето две сестри и брат. А занапред как ще расте в интернат, който ви принуждава да се смалявате?

Жералд е роден през 1932 година. Вече е шестгодишен, когато баща ми идва на този свят. По-големият брат моментално намразва малкото си братче. Когато Жан-Мишел получава за Коледа велосипед, Жералд го убеждава, че трябва да го разработи, и го оставя цял ден да седи и да върти на ръка педалите, като едва вечерта се присмива на неговата доверчивост. Подобни закачки са само прелюдия към онова, което го очаква в леденостуденото спално помещение на интерната, приютило стотина непознати момчета с разбити сърца. Сорез е школа за самота, неподлежаща на обжалване присъда в началото на живота. Баща ми става жертва на продължила осем години съдебна грешка. Можел е да претендира за невинност, но в неговите среди „това е най-доброто решение“.

Заведох в манастирското училище моите деца, които искаха да видят „Хогуортс“ на техния дядо. На отиване и на връщане слушах в колата „Never going back again“ на Флийтуд Мак с гласа на Линдзи Бъкингам, който се бунтува: „Been down one time, been down two times…“ По време на посещението в интерната, превърнат в музей, през цялото време бях със свито гърло. Сред живите плетове по границите на нивите петгодишният ми син Леонар трепереше като лист и настина. Същата вечер носът му протече. Каза ми: „Хванал съм хрема от Сорез“. Тъгата се предава от поколение на поколение.

Сещам се, че баща ми и неговият брат не винаги са отивали там с кола, може би са вземали отвратителния пътнически влак, пропит с миризма на твърдо сварени яйца, на мандарини и разтопен камамбер, претъпкан от войници и свещеници, слизали са на гара Ревел-Сорез, откъдето автобус ги е откарвал до прокълнатия манастир в подножието на планината. С пристигането Жан-Мишел се превръща в дребничък и мълчалив новак, на когото двеста ученици гледат като на някакво странно животно. Много скоро той се превръща във всеобщ обект на присмех. По-големите блъскат Жан-Мишел по стълбите, ритат го по кокалчетата и крадат закуската му. Пъхат жив бръмбар под зелената якичка на „заека“, сякаш това кротко момченце само си го проси. Голямата атракция в селото е преминаването на господин Мишу в каручка, теглена от дресиран глиган. По онова време в онзи край опитомяват всякакви диви животни.

Организирането на насилие между деца е чудесно начинание, особено с оглед опита, натрупан по време на колаборацията с Третия Райх, стига целта да е Франция да продължи да тъне в беди и лъжи за векове напред. Какво очаквате да се случи, ако възложите на обречени на безбрачие възрастни, чието детство без съмнение също е белязано от насилие, да ръководят стотици подплашени деца, наблъскани в затворено пространство? Телесните наказания са всекидневие, а педофилията негласно се толерира. След онова посещение в Сорез цяла нощ не можах да мигна, бях вбесен на дядо ми и баба ми, че са осъдили баща ми на лишаване от свобода. Нередно е да дадеш живот на дете, а след това да го прокудиш за цели осем години. В резултат Жан-Мишел до края на дните си изпитва глад и студ. Непрекъснато се тъпче с няколко ката вълна на гърба. След това затворничество той се чувства под ключ. Едва когато видях Сорез, разбрах защо той толкова харесва Чарлс Дикенс и неговите бездомни сирачета. Описанията на изоставени гладни лондонски деца неизбежно са го вълнували; Дикенс му е поднасял огледало."
Из книгата

Естет и сноб, писател, литературен критик и редактор, Фредерик Бегбеде е една от най-известните фигури в литературния свят на модерна Франция.

Фредерик Бегбеде е роден на 21 септември 1965 година в Ньой сюр Сен, Франция в буржоазно семейство. Майка му Кристин дьо Шастенер е преводач на женско ориентирани романи в стила на Барбара Картланд, а баща му Жан-Мишел Бегбеде работи в трудова агенция, занимаваща се с подбор на висши кадри. На своето семейство и спомените от детството впоследствие той посвещава книгата си "Един френски роман", която е отличена през 2009 година с наградата "Роньодо". Нестандартното му семейство няма как да не се отрази на начина на живот на самия Фредерик. Той е обича провокациите и самокритиката. Учи в престижните парижки лицеи "Монтен" и "Луи льо Гран". Дипломира се в парижкия "Институт за политехнически науки", след което завършва маркетинг и реклама в специализираното училище за журналистика и комуникации. Впоследствие започва работа като копирайтър в голямата рекламна агенция "Young and Rubicam". Едновременно с това сътрудничи като литературен критик в големите френски списания "Elle", "Paris Match", "Voici ou encore VSD" и в радиопредаването на Жером Гарсен по станция "France Inter". Бегбеде е уволнен от рекламната агенция, малко след като през 2000 година публикува най-известния си роман "9,99лв" (преименуван по-късно на "14,99 euros", а после на "6,20 euros"), който представлява сатира, която разобличава и критикува рекламния бизнес. Книгата се превръща в абсолютен хит и до ден днешен е продадена в тираж над 380 хиляди екземпляра по света, също така е успешно екранизирана през 2007 година.

През 1990 година Бегбеде публикува първия си роман "Мемоари на един откачен младеж", който представлява романтична приказка за любовта, написана от ироничен парижки сноб. Заглавието на романа се явява пародия на известната книга на Симон дьо Бовоар - "Мемоарите на едно добре възпитано момиче". Четири години по-късно се появява вторият роман на автора "Почивка в кома" (1994 г.). Той представлява дръзка и забавна карикатура на съвременните френски бохеми, определящи себе си за център на вселената. Главният персонаж в книгата Марк Мароние търси любовта в този луд сят и я намира, макар и не там, където очаква. Романът се радва на голям читателски интерес. Същата година създава литературната награда "le prix de Flore" по името на известно парижко кафене. С тази награда се удостояват известни съвременни франкофонски писатели като Мишел Уелбек и Амели Нотомб. Персонажът Марк Мароние отново е главно действащо лице и в следващата книга на автора - "Любовта трае три години" (1997 г.). Марк вярва в закона на природата, че любовта трае 3 години, но причината за развода със съпругата му по никакъв начин не е свързана с природните закони, просто новата любов го поглъща целия, без да оставя място за нещо друго. Въпреки това той сляпо вярва в своята теория и със страх чака наближаването на съдбоносната дата. Романът пожъна голям успех и през 2011 година е екранизиран, като режисьор и сценарист на кинопродукцията е самият Бегбеде. През 1999 година авторът издава сборник с новели със скандалното име "Разкази под екстази", който за кратко време придобива голяма популярност. По това време той става водещ на собствено литературно предаване "Книгите и аз" по парижкия канал "Paris Première". През януари 2003 година издателската къща "Фламарион" (Flammarion) предлага на Бегбеде работа като редактор. За престоя си в издателството той редактира около 25 книги. Същата година той публикува романа си "Windows on the World", който получава френската литературна награда "Interallie" за 2003 година. Следващите му два романа "Романтичният егоист" (2005 г.) и "Помощ, простете" (2007 г.) подобно на предходните му книги, също се радват на голям читателски интерес. През 2014 година той публикува последния си роман "Уна & Селинджър", който разказва за неосъществената любов между дъщерята на големия американски драматург Юджийн О'Нийл - Уна и начинаещия по това време писател Джеръм Селинджър, автор на любимия роман на няколко поколения - "Спасителят в ръжта". С тази книга Бегбеде още веднъж разгръща богатството на своя талант и способността си да бъде различен.

Фредекри Бегбеде е любител на екстравагантни истории, в които главните герои да наподобяват него самия - заклет бохем и купонджия, подобно на главния герой в първите си три книги Марк Мароние. Неговите романи са изпълнени с хаплива ирония, скандални равносметки и провокации, които го нареждат сред най-добрите съвременни писатели в света.

"Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен че нямаме нищо, понеже не сме заедно." Фредерик Бегбеде

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Сорез
Раздробяване в явленията
"Гревен" на Менилмонтан
Човек на зряла възраст
Последните думи
Трудни първи стъпки
Последният шампоан
Самотно бягство към уединението
Малкото момче
Семейство Тибо
Фрибур
Смъртта на един бумър
Спенсър Стюарт
Тримата Уилям Харбън
Френският ловец
Шпионинът, който обичаше майка ми
Жан-Мишел Бонд
Бегбеде 007
Големият играч на САС 40
Няколко бегбедейски принципа при лова на началници
Амнезия в Индонезия
Плотин или Платон?
Лесна соната
Удовлетвореният солипсист
Прощаване в Гетари
Палиативни грижи
Вътрешен монолог на един умиращ
Надгробно слово
Баска меса
Какво остава от един баща?
Отлетялата птица
Девойката с блузка на бели точки
Хегоак
Благодарности