Книгата излиза по повод 95-годишнината от рождението на Яна Язова. Жестоката съдба с немилостиви ръце сякаш е накъсала живота на писателката Яна Язова (1912 - 1974), от който за изследователите остават обгорели фрагменти като от ръкопис, запокитен в огъня. Петър Величков разказва за съдбата ѝ, за нейното убийство, за кражбата на оригиналните ръкописи на романите ѝ Левски, Бенковски, Шипка, Александър Македонски, Соления залив, за намесата лично на Тодор Живков във всичко това. Разглеждайки конкретно отношението на пресата към Яна Язова, авторът проследява перипетиите около завръщането ѝ в ... |
|
|
Христо Запрянов е отдавна признат у нас и по света (Германия, Холандия, Англия) млад прозаик, заради чиято книга „ Одраното куче ” (1992) немски критик зачерта символично в сп. „Щерн” творчеството на цяло едно поколение съвременни немски писатели. В сборника с три негови пиеси, издаден от ИК „Жанет 45”, читателите обаче несъмнено ще разпознаят и блестящия драматург, който успява да бъде едновременно интригуващ, забавен и психологически задълбочен. ... |
|
|
Пленница между две несъвместими култури. ... "Все още съм жива, ала постоянно мисля за смъртта. Ден и нощ чувам заплахите на близките си и страхът ми е толкова силен, че не ми позволява да водя нормален живот. Много бих искала да живея като обикновените австрийски момичета, но не мога. Родителите ми заплашват да ме убият. Аз съм пленница между две несъвместими култури. Името ми е Сабатина Джеймс. А това е моята история." Сабатина (името е псевдоним) е на десет години, когато семейството ѝ се мести да живее от Пакистан в Австрия. Момичето бързо научава езика, попива културата и свободата в новата страна и ... |
|
|
Текстът е провокиран от периодично възникващия почин за "канонизация" на Васил Левски и доказва несъстоятелността на подобни инициативи. Не само заради престъпленията извършени от съзаклятническата организация, а най-вече заради самата същност на революционният утопизъм от XIX век и на всеки идеализъм, готов да жертва човека в името на човечеството. ... |
|
|
Текстът разобличава погрешността на популисткия революционно-утопичен мит за "гласа народен" като "глас Божи". Показва се как народната стихия обикновено се владее от страсти и се поддава на манипулация, и как гласът Божи винаги се проявява чрез личността и чрез съборността на народа Божи, т.е. Църквата. ... |
|
|
"Империя" ни води на увлекателно пътешествие от опиумните полета на Китай до далечна Африка... ... Дали Британската империя е управлявала своите колонии справедливо? Вярвате ли, че е "цивилизовала" успешно диваците от далечните земи? На тези и много други въпроси отговаря известният писател и журналист на BBC - Джеръми Паксман. Новият роман на Паксман се фокусира върху историята на Британската империя, а по мотиви от него BBC заснема и успешен сериал. Имперският дух се усеща навсякъде, от самото съществуване на Обединеното кралство до етническото разнообразие в нейните градове. То се отразява на ... |
|
|
"Пренесох се в тайнствен свят, влизах в екзотични дворци, надничах в хареми на халифи, вървях по Пътя на коприната, съпровождах кервани, срещах поклонници, търговци на коприна и номади. Уханието на розова вода и на подправки дразнеше ноздрите ми, песните на Ариб звучаха в ушите ми..." С този отзив неизвестен читател (или читателка) е описал в Интернет своето преживяване на романа за живота на най-прочутата куртизанка на Изтока. Потомка на Бармакидите - богат род, през чиито владения минавал Пътят на коприната, Ариб остава сираче на девет години, когато халифът Харун-ар-Рашид избива семейството ѝ и слага ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
Дж. М. Кутси - носител на нобелова награда за литература ... "Изглежда, че някъде дълбоко у всички нас има нещо твърдо като гранит, което не можеш да научиш на нищо. Въпреки истерията по улиците никой не вярва истински, че светът на установените факти, в който сме се родили, е обречен на унищожение. Никой не може да приеме, че армията на Империята е била избита от хора с лъкове и стрели и стари ръждясали пушки, от хора, които живеят в палатки, хора, които никога не се мият и не могат да пишат, нито да четат. А кой съм аз, че да отхвърлям така подигравателно илюзиите, подхранващи живота?" ... |
|
|
Владимир Свинтила (1926 - 1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През януари 1949 г. е задържан от органите на КДС и след съответни инквизиции (вкл. двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол (вж. Кладенецът на мълчанието, Изток - Запад, 2009). Но това не е последната му среща с Държавна сигурност. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, за което се разказва в настоящата книга. Един от неколцината представители на ... |
|
|
Изключително стойностна творба. Медиевист с международно признание, ерудит с енциклопедическа култура и дълбоки познания за старобългарската ръкописна и старопечатна книга, проф. д-р Климентина Иванова поднася на читателя едно вълнуващо четиво за разцвета на българската книга през XIV век. Говорейки за съдържанието на първите славянски книги, авторката прави блестящ литературоведски анализ на Стария и Новия завет, помага ни да преосмислим посланията на “Петокнижието” и на “Книгата на Йов”, да се докоснем до поетичния блясък на “Песен на песните”, да усетим мъдростта в “Деяния апостолски”. ... |
|
|
Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта... "Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят ... |
