Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Димитър Талев е писателят, когото и читатели, и критика единодушно свързват с Вазовите традиции, Димитър Талев е творецът, за когото е станало общо място твърдението, че е приемник на "патриарха" на българската литература - приемник и на пламенното му родолюбие, и на повествувателните му традиции. И в това сравнение има нещо много вярно. И Вазов, и Талев създават романи, които са определяни като "национална епопея", "историческа хроника", "енциклопедия на народния живот& ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Препоръчвам горещо романа "Самуил, цар български" от Димитър Талев да се изучава в училище. нека идващото поколение млади хора да бъде така обладано от идеята за силна и справедлива държава. Нека да се замислят всички за достойнствата на Самуиловата държава, за нейните най-здрави опори - народ и войска. Да разберат защо едно такова царство пази интересите и живота на своята нация. Да следват своя призван водител с храбри сърца и чисти мисли, също с дарба и умение. Да са горди със Самуил - честен и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ветровете на промяната" на издателство "Гея - Либрис". ... "Ако си представим щастието като езеро, как да го вместим после само в една ракиена чашка?" Номер 79 на улица "Устрем" е масивна жилищна кооперация в безименен град в Румъния, около унгарската граница. Обитателите са от характерната за района прослойка - унгарци и румънци, със своите тъжни, весели и трагични истории. Авторът реалистично и с тънка ирония описва героите, принудени да живеят сред абсурдите на социализма и по времето на прехода. Или както сам казва: "Подобна маса не ражда герои, ... |
|
|
Пътуването до Флоренция се оказва съдбовно за младата англичанка от средната класа Луси Хъничърч. Пред очите ѝ се разкрива един нов свят благодарение на новите хора, с които се среща в пансиона на синьора Бертолини: ексцентричната писателка Елинор Лавиш, безцеремонният господин Емерсън и най-вече - неговият пламенен син Джордж. Разкъсвана между копнежа си по романтиката и искреността и строгите ограничения на възпитанието и нравите от Едуардианската епоха, девойката е изправена пред избор, който завинаги ще промени живота ѝ. Класикът на ХХ век Е. М. Форстър вече е добре познат у нас с романите си " ... |
|
|
Френският писател Морис Льоблан (1864 - 1941) е най-известен с романите и разказите си за Арсен Люпен, "крадеца джентълмен". Агенция "Барнет и сие" е измежду най-забавните и изящни творби на автора, посветени на неговия любим герой. В ролята на детектива Джим Барнет нашият добър познайник Люпен разкрива осем уникални престъпления, като никога не губи чувството си за хумор и редовно подлудява своя "приятел", полицейския инспектор Бешу. ... |
|
|
"Така трагично било определено да завърши своя живот цар Самуил, един от най-видните господари през първото (Българско) царство. В течение на 45 години (969-1014) той стоял начело на българската държава: 28 години като ръководител на нейните държавно-административни работи и 17 като цар на българския народ, и водил непрекъсната и тежка борба с византийския император за отстояване и запазване независимостта на своя народ с такава енергия, че дори враговете му го характеризирали като човек войнствен, който служил с беззаветна обич и неотменима преданост на отечество и народ и високо ценил най-висшето благо за всеки ... |
|
|
Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? B очакване на Годо е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? "Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме" заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература."Няма Аз, няма Имам, няма Съм." Самюъл Бекет " ... |
|
|
Американският писател Натаниъл Хоторн (1804 - 1864), по подобие на своя съвременник Едгар Алан По, е силно повлиян от готическата литературна традиция. Като осъжда пуританското морализаторство, лицемерието и користолюбието на окръжаващото го общество, на които противопоставя нравствената чистота на своите герои, Хоторн често търси убежище в света на мистиката и фантастиката. Той въвежда морализаторски тенденции в американската проза - дидактичните и често алегоричните му произведения, в които се борят доброто и злото, представят романтична картина на нравите и морала в Америка. Хоторн е написал над сто разказа и ... |
|
|
Творчеството на Александър Грин (1880 - 1932) досега е представяно като творчество за деца - един мит, който вече е развенчан. Произведенията на Грин се смятат за близки до готическия роман, а той смята себе си за символист. Сравняват го с Едгар По, Стивънсън, Набоков и Булгаков. Подбраните тук разкази и новели са един нов поглед към непризнатия приживе голям писател, към неговия необичаен и неповторим талант, и почит към свободния му дух. "Всичко, което неочаквано изменя живота ни, не е случайност. То е в самите нас и чака само външен повод за изразяване на действията си." Книгата е част от Колекция ... |
|
|
При публикуването ѝ през 1860 г. "Жената в бяло" незабавно пожънва небивал успех: на нейно име назовават шапки и тоалети, валсове и кадрили, парфюми и кораби. И в това няма нищо чудно - по същество, макар и смятано за произведение на английската класика, това е и един от първите криминални романи в историята на този жанр ( Конан Дойл е роден година преди излизането на "Жената в бяло" и до появата на Шерлок Холмс има още много време). Криминалната фабула, която държи читателя в напрежение от първата до последната страница, с нищо не накърнява художествените достойнства на книгата, излязла ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
|
Повестта "Портретът на Мистър У. Х." е публикувана за първи път в оксфордското периодично списание "Блакудс" ("Blackwood's Magazine") през 1889 г. По-късно авторът я включва в преизданията на сборника "Престъплението на лорд Артър Савил и други новели". По първоначален замисъл и в своя първоначален вариант творбата е комична мистерия в стила на гореспоменатия сборник. Едва значително време след смъртта на Уайлд става ясно, че тя има и друг вариант, почти двоен по обем и с доста по-сложен текст, в който са включени обширни разсъждения както върху естеството на изкуството, така и ... |
