Централна теза на Съвременни общества на знанието е, че знанието, а не природата, случайностите, насилието, бедствията, властта и т.н. повече от всякога е в основата и ръководството на човешките действия във всички области на нашето общество. Това изследване на обществата на знанието е написано в отговор на фундаменталното наблюдение, че съвременната наука в никакъв случай не е само, както все още се приема натрапчиво днес, ключът и достъпът до тайните на природата и човешкото поведение, а преди всичко ставането на един свят: Знанието като двигател, а не само като камера. Това безпрецедентно значение на научното знание ... |
|
"Задачата на тази книга беше, да представя пред помръкналия на българите времето, през което техните лидери ги водели не към оцеляване, а към нарастваща цивилизованост и чрез нея те достигат най-напредналите средновековни общества. Моят герой е онзи владетел, комуто се пада да скъса напълно с последните останки от номадизма с неговото степно очарование и да включи своите поданици изцяло в земеделско-градската цивилизация на Средиземноморския свят. В заключителната фаза на този процес, правнукът Борис-Михаил сложил край на прехода с покръстването на коравото и непокорливо българско племе. За тази цел си поставям ... |
|
Металургията през Халколита."Драги читателю, не се заблуждавай! Ти не виждаш това, което е! Защото това не е гробът на първия цар в човешката история, нито златни артефакти на първата цивилизация. Не се подвеждай по ума на нечитави западняци като лорд Колин Ренфрю, като принц Микаса и Мария Гимбутас! Те може да са световни светила, но не са наясно. Това са само останките от една несъстояла се цивилизация, както удачно посочи другарят Е. Черних и както юнашки му пригласят най-авангардните ни родни праисторици! В малка България, във Варна - цивилизация не може да се роди! Боже, прости ми греха, но ме е срам да съм ... |
|
"Ние, българите, сме изконно писмен народ. Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история. Това е основната теза, която авторът Светлозар Попов защитава в книгата си Българската писменост. Известна и непозната. Обикновено, когато говорим за българската писменост, имаме предвид известните ни Глаголица и Кирилица. Авторът прескача този праг и прави опит да проследи корените на писмеността далече назад във времето и пространството. Той я обвързва не само с руноподобното писмо на нахлулите в Европа хунобългари, но и с историята на азбучното писмо и с най-ранната писменост ... |