"Погребални обреди" е роман, написан по действителен случай - Исландия, далечната 1829 г. - и разглежда историята на младата Агнес, обвинена в брутално убийство. Тя е осъдена на смърт и изпълнението на присъдата ѝ е последната публична екзекуция, извършена в Исландия. По това време в страната няма затвори, затова младата жена е изпратена да прекара зимата преди своята екзекуция в отдалечена ферма на север. Селяните са ужасени от перспективата да общуват с престъпница, и напълно изолират Агнес. Единствено Тоти - млад свещеник, разговаря с нея и се опитва да я разбере. С наближаването на фаталния ден ... |
|
|
Това е история за очите, които не виждат, и за погледите, пред които оставаме голи. ... Жена с наднормено тегло и нейният любовник джудже се чувстват неловко от погледите, втренчени в тях, където и да отидат. Затова решават да сменят ролите си - мъжът започва да излиза с грим, а жената да рисува мустаци на лицето си. Но докато жената иска да се скрие от света, мъжът отговаря на взора на минувачите с високо вдигната глава, пишейки свой "Речник на погледите", за да илюстрира силното въздействие, скрито в очите на останалите. "Омагьосваща комбинация от жалост и жестокост." Орхан Памук ... |
|
|
Красивата, жизнерадостна и своенравна Фериде не е типичното турско момиче от последните години на Османската империя. Тя израства в богато и уважавано семейство, получава добро образование и наследство, но осмисля съществуването си чрез личната саможертва. Влюбва се в своя братовчед, който също отговаря на чувствата ѝ. В нощта преди сватбата си Фериде научава за друга жена в живота на любимия си. Гордостта не ѝ позволява да преглътне обидата и я изпраща из най-затънтените кътчета на Анадола, където бедните и неуките имат нужда от песента на Чучулигата. Там тя среща и голямата, истинска любов. Заедно с ... |
|
|
Четири приказни истории от Яна Букова през визуалния прочит на Яна Левиева. ... Приказки за предателството и наказанието, за тежестта на сянката и за подаръците на времето, и най-вече за правото на тайната да остава тайна. Не се препоръчват за малки деца и прекалено големи възрастни. Яна Букова е родена в София и е завършила класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства. Авторка е на стихосбирките "Дворците на Диоклециан" (1995), "Лодка в окото" (2000) и "Минималната градина" (2006, Атина) и на сборника разкази "К като ... |
|
|
"Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи - музика, лъчи. Не искат и не обещават те..." Пейо Яворов В сборникът "Българска любовна лирика" ще намерите 40 стихотворения от едни от най-бележитите български автори: Пейо Яворов Димчо Дебелянов Емануил Попдимитров Теодор Траянов Димитър Подвързачов Димитър Бояджиев Христо Фотев ... |
|
|
Фатална автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен, преобърнала живота на младата му съпруга - българска журналистка. Сурова истина, изплувала на повърхността. И смело навлизане в дълбините на родовата история, в които тя ( Катерина, Жената, Пречистващата се) търси себе си и от които изтръгва енергии за справяне с болката... Това е само сюжетната рамка на романа "Гръцко кафе". Сплитайки автобиографично и фикционално, историческо и интимно, той дръзко разтваря пластовете на времето и се вглежда в разломите му, спотаили първични сили, стари конфликти и стереотипи. Всъщност "Гръцко кафе" е разказ за ... |
|
|
"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
|
|
Обещаващият млад психиатър Дик Дайвър се оженва за своя бивша пациентка - красивата и богата Никол. Елегантната двойка се установява на Ривиерата, огражда се с безгрижни и безделни приятели и се отдава на разточителни развлечения. Обект на завист за онези, които не са допуснати в тесния им кръг, Дик и Никол кръстосват между плажовете край Ница и Кан, модните зимни курорти и парижките салони. Постепенно обаче над привидното благополучие и сякаш неугасващото привличане помежду им започва да тегне сянката на компромисите. Разкъсван между грижите за психически нестабилната Никол и зараждащите се чувства към изгряващата ... |
|
|
"През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал "Култура". Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала - проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ... |
|
|
Когато любовта има гаранционен срок. Някои вярват в любовта, други не вярват. А Марк Мароние вярва, че любовта трае три години. И има доказателства за това: статистиките, биохимията и личният опит. Началото на неговия разказ съвпада с развода след тригодишен брак. Първата година човек казва: Ако ме напуснеш, ще се убия. Втората година казва: Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине. Третата година казва: Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското... Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели. Дали любовната история с Алис (все още съпруга на друг мъж) ще завърши ... |
|
|
Когато хората общуват на общ чужд език, думите развиват странната способност да говорят чрез мълчание и да съществуват, докато отсъстват. ... Ако има нещо, което турският студент по политология - Йомер, е научил за няколко месеца в Бостън, това е, че американците обожават да изговарят имена. Имената за тях са "мостове към замъците на човешкото съществуване и най-вече чрез тях в него се промъкват както приятели, така и врагове. Научаваш нечие име и имаш достъп до половината му съществуване. Останалото са частички и подробности". А в Америка Йомер се превръща в Омар, за да заживее с Абед и Пию и да се влюби лудо в ... |
|
|
Четвърто издание. ... "Сляпата Вайша" - историята, която стигна до номинации за "Оскар". Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би ... |
