Поща

Поща Чарлс Буковски Времетраене: 1:16 мин. Чарлс Буковски Времетраене: 1:10 мин. 777 Тайните на Таро. Арт - карти и ръководство Времетраене: 1:07 мин. 777 Тайните на Таро. Хипи - карти и ръководство Времетраене: 1:09 мин. Американски бунтар. Животът на Клинт Истууд Марк Елиът Времетраене: 1:05 мин. Лавината Юлияна Дончева Времетраене: 1:12 мин. Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж Георги Милков Времетраене: 1:07 мин. Жените и властта: Манифест Мери Биърд Времетраене: 1:19 мин. Трагедия и надежда - том 1: История на света в наше време Каръл Куигли Времетраене: 1:27 мин. Приказки за добри приятели Времетраене: 1:12 мин. Наръчник за оцеляване Клайв Джонсън Времетраене: 1:14 мин. Поредица Готови за живота Петя Петрова Времетраене: 1:43 мин.

"Всеки маршрут имаше различни капани и ги знаеха само щатните пощальони. Всеки ден ти се случваше нова нова гадост и трябваше винаги да си готов за изнасилване, убийство, кучета или някаква друга малоумщина. Щатните не издаваха малките си тайни. Това беше единственото им преимущество - освен че знаеха наизуст районите си. Беше голяма тръпка за новак, особено ако пиеш цяла вечер, лягаш си в 2.00, ставаш в 4.30, след като си ебал и пял цяла нощ, и накрая да ти се размине безнаказано - почти.

Един ден разнасях писмата и за момента всичко вървеше добре, въпреки че маршрутът беше нов и си помислих: Божичко, може би за първи път от две години ще успея да се наобядвам. Имах зверски махмурлук, но въпреки това нещата бяха тип-топ, докато не стигнах до няколко писма, адресирани до някаква църква. Нямаше номер на улица - само името на храма и на булеварда, откъм фасадата. Качих се, махмурлийската, по стълбите. Не видях пощенска кутия, нито хора вътре. Имаше няколко запалени свещи. Малки купели, в които да си накиснеш пръстите. Пустият амвон ме гледаше, а също статуите на прозорците бяха затворени - смрадлива душна утрин."
Из книгата

Жан-Пол Сатр го нарича най-големият поет на Америка, а Хемингуей казва просто: "проклетата гениалност..."

С поглед към абсурдите на живота, с любов към обществените низини, с отрицание на авторитетите - с това се отличава творчеството на Буковски. То е до голяма степен автобиографично и с него авторът сам си създава образа на аутсайдер на ръба на почтеността. Буковски не се стреми да се представи в добра светлина. Пише без извинения - по собствените му думи, за "победените, за побърканите и прокълнатите". В историите му често се срещат леки жени, алкохол и хазарт. И тъкмо с тези истории, в които няма табута, читателят се среща с един последователен и ярък стил. Триумф на безкомпромисния език, бързина и уравновесеност - в книгите на Буковски прозира голяма свобода на духа. Затова към тях не е трудно да се пристрастиш. А като плодовит автор, той ни оставя наследство от повече от четиридесет книги с поезия, кратки разкази и романи - пълни с емоции, опит и въображение. Буковски е страстен почитател на класическата музика и литература. Влияе се от Чехов, Хемингуей, Достоевски и Кафка. Е, със своето творчество и той си е извоювал място сред класиците - в американската и световната литература, като и в Европа е приеман изключително добре.

Всъщност, биографичната справка показва, че корените му са европейски. Баща му е американски военнослужещ от полски произход, а майка му е германка. Роден е през 1920 г. В Андернах, а истинското му име е Хайнрих Карл Буковски. Независимият характер на Буковски започва да се "калява" в трудното детство. Семейството живее бедно, бащата упражнява тормоз върху сина си. Връстниците му го подиграват заради силния немски акцент. След училище Буковски започва да следва журналистика - от това време датират и първите му опити в литературата. Личният и професионалният му живот са безразборни, често сменя работата. Лежал е в психиатрия и в затвора (заради пиянство). Започва да пише стихове през 50-те години, а първите публикува в началото на 60-те години в списанията "Outsider" и "Open City". Започва работа като пощенски служител и води седмична колонка в "Open City". От това време датират и разказите, публикувани в "Записките на стария мръсник". Чарлс Буковски се отдава единствено на писането чак през 1969 г. - от тогава се опитва да се издържа само като писател. Неподражаемият стил го превръща в един от творците, на които успехът се усмихва приживе. Буковски получава и възможността да участва в един от филмите, създадени по негов сценарий. Продуцент на "Barfly" е Франсис Форд Копола, участват Мики Рурк и Фей Дънауей. С времето личността на Буковски се превръща в обект на култ - той е възприеман като сложна фигура, която се изправя срещу съдбата. Ето и един интересен факт - песента на U2 "Dirty Day" е посветена на Буковски. Днес почитателите на поета-циник продължават да се увеличават, въпреки че той не е сред живите. Големият автор умира на 73 години през 1994 г. от левкемия в Калифорния.

Фама+ ЕООД
София 1000
пл. Славейков 11
famapublishers@abv.bg