Пет брилянтни истории с неочакван край! За каквото и да пише - международен шпионаж, бандитизъм или свръхестествени чудеса - неудържимият талант на Фредерик Форсайт демонстрира своята поразяваща мощ. Всички истории в тази необикновена книга носят запазената марка на големия разказвач Форсайт, на неговото клинично око за автентичните подробности и взривяващото чувство на неизвестност... Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на издателство Бард. ... |
|
|
"За мишките и хората" (1937) се радва на голям успех още с появата си. Това е невероятно затрогващ разказ за сложната спойка между двама мигриращи селскостопански работници - Джордж Милтън и Лени Смол. Те пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат собствена ферма. Лени е едър и тромав, умствено изостанал мъж, който по детски се радва на всичко пухкаво и меко. Джордж бащински го закриля и внимава Лени да не направи някоя беля поради извънредно голямата си физическа сила, която не умее да контролира... Джон Стайнбек (1902 - 1968) е роден в калифорнийския град Салинас, ... |
|
|
Колекция "Селинджър" в четири книги ... В колекцията са публикувани всички творби на Джеръм Дейвид Селинджър - "Девет разказа", "Спасителят в ръжта", "Франи и Зуи" и "По-горе билото, майстори! и "Сиймор: Запознаване" – в класическите преводи на Тодор Вълчев и Надя Сотирова и в нови преводи на Светлана Комогорова-Комата. Селинджър е един от най-своенравните автори на нашето време, около когото съществува истинска истерия. Той се превръща в легенда с онова, което е казал или написал. А това, че е жив, но тотално изолиран от света, засилва допълнително култа към него. ... |
|
|
"Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак замълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света."Из книгата, Николай Лилиев ... |
|
|
Колекция "Селинджър" в четири книги ... "Въпреки яркото слънце времето в неделната сутрин беше такова, че пак трябваше да се обличат палта - не можеше да се ходи по сако, както беше през цялата седмица и както всички се надяваха да се задържи за големия уикенд, уикенда на мача с Йейл. От двайсет и няколкото младежи, очакващи на гарата своите момичета да пристигнат с влака в десет и петдесет и две, отвън, на студения открит перон, чакаха не повече от шест-седем души. Останалите, гологлави, пушеха на малки групички - двойки, тройки, четворки - в отоплената чакалня и разговаряха помежду си с такъв нетърпящ ... |
|
|
Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо няма никой голям човек, искам да кажа - освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта - искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда. Един от най-своенравните автори на нашето време, около когото съществува истинска истерия. Той се превръща в легенда с онова, ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Двутомният сборник "Петдесет велики разказвачи" събира на едно място разкази от най-известните световни майстори на словото. Различни по тематика, звучене и стил, тези истории са обединени от една цел - да изследват противоречивата същност на човешката душа в нейните мрачни и светли проявления. Безспорният талант на включените в сборника автори, издържал изпита на най-безпристрастния съдник - Времето - прави ненужни каквито и да било доводи за литературните достойнства на колекцията. Писатели като Чехов, О'Хенри, Мопасан, Марк Твен, Джек Лондон, Луиджи Пирандело, Аугуст Стриндберг, ... |
|
|
"Господин Ходишек безспорно не беше никакъв алкохолик, тъй като изпиваше само две чаши бира на ден. Той беше порядъчен човек, който се грижеше добре за семейството си. Единствената му слабост, цялото му нещастие бяха тези една-две чаши бира на ден. Да, казвам "нещастие", защото сега ще видите какво произлезе от това..." ... |
|
|
Книгата е издадена от М. А. Салтиков - Шчедрин въз основа на оригинални документи. ... Невероятно е, но е факт, че книга, написана преди повече от 150 години може да звучи не просто актуално, но и да изглежда вплетена в нашата съвременна политическа конюнктура. Прегледайте книгата и решете какъв градоначалник да си изберете - предлагат се такива с часовник с кукувичка вместо глава или пък такива, които носят на раменете си кутия с навиващ се механизъм, който им позволява да произнасят няколко въодушевяващи фрази като "Не разрешавам!", "Ще ви уволня!", "Плащайте и не питайте!", "Всички ... |
|
|
Лъки Сантейнджело е жена с размах и харизма. Мнозина читатели си задават въпроса как се е превърнала в жената, която е. В "Историята на една луда глава" се срещаме с тийнейджърката Лъки и я следваме в едно пътуване, по време на което тя открива момчетата и любовта и се изправя срещу баща си, прочутия гангстер Джино Сантейнджело, решена да стигне до успеха по свой собствен път. Книгата проследява тийнейджърските години на едно щуро момиче, което ще се превърне в жена, управляваща своя бизнес империя. Още на петнайсет Лъки отстоява себе си и се отправя на шеметно пътуване, което ни пренася от богаташкото имение в ... |
|
|
Едва тогава аз, задъханият и потен Бъртрам Устър, погледнах своя ръчен часовник и установих, че наистина е шест сутринта – определеният час, в който трябваше да отхвърля оковите на съня и да стана, за да се заема със своите нови задължения. На думи е лесно, обаче действителността бе твърде обезсърчителна. Бърти Устър не може да си намери място от мъка – любимата му Джорджина Медоус е решила да се врече във вечна вярност на друг. Сърдечните му терзания обаче не трогват леля Агата, която безкомпромисно заявява намерението си да се нанесе у тях за едноседмично гостуване. Бърти бяга панически в провинцията, където се заема ... |
|
|
Автентично. ... В тази книга читателят може да проследи раждането и развоя на легендата на единствения писател, получил два пъти най-голямата френска литературна награда "Гонкур" - веднъж като Ромен Гари, втори път като Емил Ажар."Не толкова ние живеем някакъв живот, колкото той живее нас" - казва Ромен Гари в дълго интервю за радио "Канада" през 1980 година, няколко месеца преди да посегне на живота си. След толкова години интервюто звучи като завещание, като изповед. За първи път в една мъничка книга можем да съпреживеем различните етапи от живота на Ромен Гари в синтезирано-изповедна ... |
