След смъртта на родителите си Лудо е поверен на чичо си Амброаз, "отвеяния пощальон", който прави хвърчила, известни по целия свят. Лудо има изключителни способности, невероятна памет и дар за смятане на ум. На 10 години се влюбва в Лила, малката полска аристократка, която прекарва ваканциите си в Нормандия, в съседния замък. Тук я чака да се върне години наред, тук опознава ревността от нейните ухажори и се бори да бъде достоен за любовта си. За да е близо до нея, става секретар на баща ѝ, влиза в съпротивата и събира пари да отиде в Полша при любимата... Това е една от най-вълнуващите книги на Гари. Тя ... |
|
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
|
|
Преди световния литературен шедьовър "Майстора и Маргарита", Михаил Булгаков пише множество разкази и фейлетони. Сред тях се откроява цикълът "Записки на младия лекар". Историите, писани между 1925 и 1926 година са вдъхновени от истински случаи в кариерата на писателя, който сам практикува лекарската професия. Разказите пренасят читателя в отдалечена провинция в Русия, в Муриевската болница, където веднага след завършването на университета постъпва героят на Булгаков - млад и неопитен лекар на 23 години. Без практика и с голяма доза униние, младият лекар приема своето назначение, което го сблъсква с ... |
|
|
Правек е място в центъра на Вселената... В Правек пулсира архетипното сърце на времето. Тук живее всяка болка и всяка надежда на всеки, който някога е съществувал - човек, животно, предмет... или ангел. В Правек е цялото знание за света, праисторията на битието и неговото сгъстено до взрив настояще. Правек е друга реалност, мощна алегория на живота. Читателят е поканен да сложи единия си крак върху гръбнака на 20 век, а с другия да стъпи върху забитата в невидимото стълба от битиета, където се случват ражданията, смъртите и всичко между тях. Световете пропадат един в друг, съдържат се един в друг, потъват в себе си като ... |
|
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
|
Смокинята е семейна сага, която обхваща живота на три поколения от едно семейство и се разстила през втората половина на 20 век - от бурните десетилетия на войни и насилие до ден днешен. Войнович е изкусен разказвач и макар в писането му да се долавя мащабност и историческа достоверност, по своята същност романът е съкровен разказ за семейството, любовта, свободата и изборите, които правим. Роман за непрестанните ни опити да разберем самите себе си по-добре - с всички сили и средства, глобални и локални. За разпадането на паметта и безутешното потъване в забравата; за скъсаните връзки, обърканите чувства и тихите ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
В нито една своя творба Франц Кафка не разкрива себе си така, както чрез писмата си: до любимите си Фелице Бауер и Милена Йесенска, до близките си приятели, до баща си. Откровени, прями, дълбоко емоционални, тези текстове са неповторимо свидетелство за изключителната му чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер. С Роден съм да живея в самота съпреживяваме съкровените любови на австрийския писател, неговите страстни копнежи, пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове. Писмата са единственото оръжие, с което Кафка, през най-мрачните страни от личността си, се опитва да ... |
|
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Прозата на европейския декаданс". ... Белгиецът Жорж Роденбах (1855 - 1898) е сред най-оригиналните представители на европейския символизъм. Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. В поезията и прозата, които създава, неизменно присъстват каналите, затворените пространства, мъглите, мъртвите градове, бегинажите на родната му Фландрия. Познат е на българския читател с романите "Мъртвата Брюге", "Звънарят", "Изкуството в изгнание" и разказите от сборника "Колелото на мъглите". Повестта "Призванието" (1895) описва живота ... |
|
|
С илюстрации на Куентин Блейк. ... "Правата на читателя" е сред емблематичните книги на френския писател Даниел Пенак, със запазено място в сърцата на няколко поколения. В това свое есе, което е като роман, авторът се впуска в пламенна защита на четенето за удоволствие. С хумор и лека ирония текстът създава красива картина на разнообразните читателски навици и ни запознава за първи път с концепцията за десетте права, които имаме с книга в ръка: правото да не четем, правото да прескачаме страници, правото да мълчим... "Шантавото въображение, причудливият хумор и разказваческият талант на Пенак му гарантират ... |
|
|
Историята в романа се случва във време, когато в света надделяват омразата и насилието и когато съдбите на потисниците и жертвите се преплитат. По време на трагичните исторически обрати в Словения в последните месеци на Втората световна война и в годините след нея се разказват историите на хора, които са насилници, жертви или и двете. Да запазиш достойнството си и от всичко това да излезеш цял и непокварен, дали е възможно? Може ли любовта във време на война, когато и човечеството, и моралът на човешкия избор са поставени на изпитание, да оцелее? Или любовта е жертва на войната, която необратимо маркира и променя хората? ... |
