В книгата са поместени разказите "Дневникът на един журналист без дневник" и "Историята на мишлето "Б". ... "Прочетох "Апология на Сократ", когато бях на двадесет. Много ме отегчи и не разбрах почти нищо. Препрочетох я днес, 12 декември 1983, и бях разтърсен. Да, всичко, което е значимо и си заслужава, трябва да се препрочете след петдесет години - с ума на зрелия човек. Животът е нещо като дълго начално училище, в което непрекъснат, като първокласници, учим азбуката, за да можем на стари години да прочетем правилно думите "смърт", "трансцедентално", " ... |
|
Вярвате ли, че мъртвите, дърветата и дори цветовете могат да говорят? Ще се убедите, че това е напълно възможно, ако изразител на техните мисли и чувства е самият Орхан Памук. В своя епичен шедьовър Името ми е червен, който той описва като своя най-колоритен и оптимистичен роман, носителят на Нобелова награда разказва за сблъсъка между културния консерватизъм и опитите за реформи в разрасналата се, но започваща да губи позиции на световна сила през XVI век Османска империя. Прочут истанбулски миниатюрист получава тайна поръчка - да изработи в своето ателие книга, възхваляваща падишаха. Но тази книга трябва да бъде по- ... |
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
Правек е място в центъра на Вселената... В Правек пулсира архетипното сърце на времето. Тук живее всяка болка и всяка надежда на всеки, който някога е съществувал - човек, животно, предмет... или ангел. В Правек е цялото знание за света, праисторията на битието и неговото сгъстено до взрив настояще. Правек е друга реалност, мощна алегория на живота. Читателят е поканен да сложи единия си крак върху гръбнака на 20 век, а с другия да стъпи върху забитата в невидимото стълба от битиета, където се случват ражданията, смъртите и всичко между тях. Световете пропадат един в друг, съдържат се един в друг, потъват в себе си като ... |
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
Смокинята е семейна сага, която обхваща живота на три поколения от едно семейство и се разстила през втората половина на 20 век - от бурните десетилетия на войни и насилие до ден днешен. Войнович е изкусен разказвач и макар в писането му да се долавя мащабност и историческа достоверност, по своята същност романът е съкровен разказ за семейството, любовта, свободата и изборите, които правим. Роман за непрестанните ни опити да разберем самите себе си по-добре - с всички сили и средства, глобални и локални. За разпадането на паметта и безутешното потъване в забравата; за скъсаните връзки, обърканите чувства и тихите ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
В този сборник, носещ името на една от най-знаковите повести на Франц Кафка, са събрани 11 произведения, всяко различно, но всяко представляващо особена притча, потапяща читателя в абсурдното, необяснимото, не поддаващото се на логическо осмисляне - онова, което се крие под повърхността на човешкото съзнание, но носи в себе си скрит смисъл. За Франц Кафка творчеството е "форма на молитва", метафизичен експеримент за улавяне на неясни видения, едновременно забранен и необходим чрез силата на словото да се обхване мистерията на съществуването. Често определят чешкия писател като "поет на отчуждението". ... |
|
В нито една своя творба Франц Кафка не разкрива себе си така, както чрез писмата си: до любимите си Фелице Бауер и Милена Йесенска, до близките си приятели, до баща си. Откровени, прями, дълбоко емоционални, тези текстове са неповторимо свидетелство за изключителната му чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер. С Роден съм да живея в самота съпреживяваме съкровените любови на австрийския писател, неговите страстни копнежи, пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове. Писмата са единственото оръжие, с което Кафка, през най-мрачните страни от личността си, се опитва да ... |
|
Едно дете расте в сянката на мрачна фигура - сляп старец, който пази тайната за миналото си. Порасналият вече мъж потегля на дълго пътешествие, за да я открие. Страхът от миналото, студът на миналото, леденият полъх на живот, над който човекът няма контрол - Предел на забравата всъщност е безпределна книга. След толкова много написани и изговорени думи за съдбата на заточениците в Далечния север по времето на комунизма нов ракурс към тази тема изглежда невъзможен. Но романът на Сергей Лебедев го открива - той е потъване в мрачните галерии на рудниците, поглед отдолу, отзад, през очите на невинния, омърсен косвено, ... |
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |