Книгата съдържа двете произведения на Шарл Бодлер - "Поема за хашиша" и "Опиоманът". ... "Певец на луди страсти, на виното и опиума, аз жадувам само за непознат ликьор на земята, и който самата небесна фармацевтика не би могла да ми предложи; един ликьор, който не противоречи нито на виталността, нито на смъртта, нито на възбудата, нито на небитието. Нищо да не знам, нищо да не научавам, нищо да не искам; да спя и пак да спя, това е днес единственото ми желание. Чудовищно и отвратително, но искрено желание." Шарл Бодлер ... |
|
|
Ханс Фалада е един от най-значимите немски писатели от първата половина на ХХ век, автор на десетки романи, най-известният от които "Всеки умира сам" е издаден преди няколко години в нецензурираната си версия в Англия и Америка и става литературна сензация. Фалада създава романа си по действителен случай. Семейство Квангел започва собствена кампания срещу нацисткия режим, като тайно разпространява картички из Берлин, в които призовава германския народ да осъзнае пагубната роля на Хитлеровото управление. Дали техните картички са получени и прочетени, дали са унищожени, или предадени на полицията? Дали техните ... |
|
|
Книгата е единайсета от цикъла Последното царство, започната през 2002 г. През 1994 г. се оттегля от функциите си в Галимар, във Версай, в Концерта на нациите, за да се приюти в къщата си в Сенс, да се почувства защитен и далеч от доброволното робство, да се посвети на литературата, на работа над книгите, на ерудицията."Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка от мълчание, под която се крие една... изместена във ... |
|
|
С илюстрации на Куентин Блейк. ... "Правата на читателя" е сред емблематичните книги на френския писател Даниел Пенак , със запазено място в сърцата на няколко поколения. В това свое есе, което е като роман, авторът се впуска в пламенна защита на четенето за удоволствие. С хумор и лека ирония текстът създава красива картина на разнообразните читателски навици и ни запознава за първи път с концепцията за десетте права, които имаме с книга в ръка: правото да не четем, правото да прескачаме страници, правото да мълчим... "Шантавото въображение, причудливият хумор и разказваческият талант на Пенак му ... |
|
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към Синьото, Ах, Мария и Витамин Б, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили... Заедно сме riders on the storm, holy divers и absolute beginners. Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни. ... |
|
|
Дете без приятели, което предпочита да живее в свят, изтъкан от собствените му измислени и заплетени истории. Сюжетите продължават да се реят в главата му, но и след години вече младият мъж не допуска мисълта да издаде творби от свое име. Ето защо той се превръща в продавач на литературни фабули - снабдява лишени от вдъхновение автори с идеи, които да доразвиват в своите книги, и по този начин натрупва солидно състояние. Грандиозният успех на начинанието, въпреки мерките за сигурност, скоро ще се окаже смъртоносен капан. И все пак най-трагичното в съдбата на остроумния интелектуалец от Осло е нещо друго... Тази история ... |
|
|
Книгата е том 2 от поредицата "Събрани съчинения" от Любен Дилов на издателство "Ентусиаст". ... "За мъртвите или добро, или смешно" и "Сексуалният живот при тоталитаризма" са част от "ръкописите в чекмедже", с които промяната от ноември 1989 -а заварва писателя. Публикувани в първите години на 90 -те в изключително малки тиражи, те практически са непознати за читателите. Без да претендират за принос в литературната ни история, те са изключително забавен, смешно-тъжен принос в историята на нравите. Чрез тези текстове Любен Дилов оживява такъв, какъвто го помнят ... |
|
|
Из съчиненията на моя компютър. ... "Пропуснатият шанс" по забавен начин разказва за творческото надлъгване между автора и "писателски" компютър от бъдещето, програмиран да твори произведения по предварително зададени сюжет и жанр. Състезанието по находчивост между човек и машина ражда смешни и тъжни прочити на всекидневни и митологични сюжети, изпробва границите на криминалния жанр - фабула, в която всичко е ясно, но все пак има неочаквана от никого загадка - откровено пародира някои от каноничните сюжети в научната фантастика. Една компютъризирана Шехерезада се опитва да угоди на капризния творчески ... |
|
|
Автобиографията на Бенвенуто Челини е собственоръчен портрет на голям ренесансов творец и невероятен авантюрист. Повече от столетие са държали ръкописа на Челини в чекмеджето от предпазливост, но появата му на бял свят е приветствана - книгата е оценена като шедьовър и става настолна за поколения напред... Разказвайки живота си, Челини говори за своите прочути скулпторни и ювелирни творби, за любов, дуели, отравяния, затвори, грабежи, нашествия, войни; за спречкване с нахални гостилничари, с красиви държанки и чираци, за спорове с прочути клиенти. Обвинява папи и херцози, банкери и кралски фаворитки, но най-вече дарява ... |
|
|
В книгата са поместени разказите "Дневникът на един журналист без дневник" и "Историята на мишлето "Б". ... "Прочетох "Апология на Сократ", когато бях на двадесет. Много ме отегчи и не разбрах почти нищо. Препрочетох я днес, 12 декември 1983, и бях разтърсен. Да, всичко, което е значимо и си заслужава, трябва да се препрочете след петдесет години - с ума на зрелия човек. Животът е нещо като дълго начално училище, в което непрекъснат, като първокласници, учим азбуката, за да можем на стари години да прочетем правилно думите "смърт", "трансцедентално", " ... |
|
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
|
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
Книги
