Възникването на понятието "композиция" е в пряка връзка с развитието на човечеството през вековете. Естествено е за пълно разбиране на същността на понятието да тръгнем от древността. ... |
|
В този том са включени сценариите "Селцето" (1971 г.), "Чуй петела!" (1978 г.), "Бялата магия!" (1980 г.) и "Илюзия - книгороман" (1981 г.). ... Константин Павлов (1933) е признат като голям и оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. По негови сценарии са създадени и едни от най-известните експериментални български филми. Мнозина специалисти и читатели го изтъкват като уникална фигура от световна величина. Причините за това са в абсолютната автономност на поетиката и внушенията му спрямо нормата, в своеобразието на парадоксално-гротесковия свят ... |
|
Панчо Панчев завършва театрознание, но скоро след това излиза от ролята на квалифициран зрител и се гмурва вътре в сценичното изкуство като автор на пиеси. За няколко десетилетия светлините на рампата са огрели около 50 негови драматургични творби, най-успешно от които се играят комедиите му и заглавията, адресирани до детската публика. Освен в драматичните театри сюжетите и диалозите му често са намирали място в радиото и телевизията, над куклените паравани, като либрета на музикално-сценични произведения... Зрителите с чувство за хумор помнят "Има ли смисъл да утрепваме мечка?", "Вълци нема", " ... |
|
Автори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. ... Второто издание на “Енциклопедия на българския театър” е обогатено с нови статии, отразяващи пътя, успехите и заслуженото обществено признание на редица млади таланти, на държавни, общински и частни театри, учебни театрални заведения и театрални институции. Повечето статии са актуализирани и допълнени. Нанесени са поправки и са добавени нови факти от житейската и професионалната биография на личности от по-далечното и по-близкото минало на българския театър. В изданието са включени и библиографска ... |
|
Упражнения, мисли, терминология (за работа в I курс) ... Вероятно всяко време има не само своите дрехи, но и своите сентенции. След дългия период, в който всички се кълняха в правдата, която трябва да показват на сцената, настъпи времето, когато същите хора до отчаяние се опитват да се дистанцират от истинността, която във всички случаи е отражение на собственото АЗ в сложните обстоятелства на реалността. Така, без дори да знаят, те самите се отказват от себе си. Не всеки разбира какво знае, а и да разбира, в никакъв случай не е сигурно, че може да го изрази на сцената. На една репетиция Станиславски извиква на един от ... |