Под редакцията на Жан-Франсоа Мармион. ... Възможен ли е свят без глупаци? Всъщност не. Глупостта, оказва се, е универсално явление. Всички я търпим в ежедневния си живот. Срещаме високопоставени глупаци, невежи идиоти, недодялани простаци, автентични тъпаци, войнствени загубеняци, самонадеяни малоумници, образовани имбецили... Няма граници за човешката глупост. Нещо повече: всички ние в един или друг случай сме постъпвали глупаво. Можем обаче да се опитаме да дефинираме човешката глупост. Може би ако разберем нейната природа, по-успешно ще се преборим с нея. Именно такава е целта на настоящата книга. Психолози, ... |
|
Лекции по курса: Методика на обучението по философия във философския факултет. Книгата е предназначена за учители, студенти и методисти. ... |
|
Лидия Кондова е доктор по немска класическа философия и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Настоящата книга представя текста на дисертационния ѝ труд. Посредством комбинация от историко-философски и концептуално-съдържателни методи в текста се проследяват фундаменталните характеристики на органичното тяло с оглед на дисциплините онтология, динамика, телеология, физиология, етология и медицина. Основната теза е, че Лайбниц притежава завършено учение за органичното тяло, в рамките на което единството (или индивидуалността) и активността (или развитието) са гарантирани от реалността ... |
|
Какво знае науката за изворите на щастието. В "Щастливият мозък" невроученият Дийн Бърнет обсъжда в дълбочина механизмите на човешкия ум, за да отговори на някои от най-фундаменталните въпроси относно щастието: Какво точно означава да изпитваме щастие? От какво зависи? Има ли тайна, която да ни разкрие как да сме щастливи завинаги? В своето изследване Бърнет анализира нашия сложен вътрешен живот, за да разкрие изненадващи истини за това кое ни прави щастливи. Представата ни за щастието всъщност се трансформира през различните етапи от живота ни, но това, което не се променя, е нуждата ни от общуване (все пак ... |
|
"Книгата на проф. Георги Попов продължава дирята на неговите десетилетни търсения на същността и смисъла на психичното в норма и патология в едно гносеологично поле, очертано от топоси на философията и фундаменталните науки като време, хаос, ред, несигурност. Тази територия не се припокрива с видимата онтологична реалност и допълнително се усложнява от топоса цялост / фрагментираност (отклик на принципа pars pro toto на древните) и универсалисткия мироглед на американския физик Д. Бом. Преходът от концепциите за същността на битието към психичния живот, феноменологията и конкретните болестни синдроми е смел и носи ... |
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
"На мен ми се струва, че личният живот на всеки от нас е оформен от две неща: обстоятелствата, в които се озоваваме, и изборите, които правим. Относно първото можем малко да сторим, обаче за второто... е, добре, точно тук етиката влиза в действие. Нищо не е по-уместно в тези случаи от размишляването над проблемите за доброто и злото, правилното и погрешното, и правенето на избор, който ги отразява. Способността ни да изложим ясно възгледите си и да ги обосновем рационално, когато става дума за морални въпроси, е незаменим начин да подредим ценностите, според които искаме да живеем, и да подкрепим личната си почтеност ... |
|
Справочникът по висша математика, с автор Цветанка Стоилкова, подпомогна студентите от ВУЗ в самостоятелната им подготовка за семестриалните изпити по висша математика. ... |
|
Революционен подход в разбирането за човешкото здраве и дълголетие. Как на 50 да изглеждаме на 30, как да живеем повече и какво можем да направим за това днес? ... Защо някои хора на 60 години изглеждат и се чувстват като на 40, а други на 40 изглеждат и се чувстват като старци? Вече знаем една от причините. Това са теломерите - специална ДНК в краищата на нашите хромозоми. В книгата Ефектът на теломерите д-р Елизабет Блекбърн, лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето, и д-р Елиса Епъл, водещ здравен психолог, предлагат едно революционно и напълно ново разбиране на процесите на стареене и на ... |
|
"Какъв е смисълът на света?" и "Какъв е смисълът на живота ми?" са двата най-основни въпроса, които всеки човек си задава. Макар и по различен начин, те се коренят в развитието на философията, науката, религията и психологията. Тези от нас, израснали на Запад, могат твърде лесно да се плъзнат в клопката на обичайното становище, че философията се занимава само с истинността на аргументите, науката - с фактите, религията - с личните възгледи и посвещаването, а психологията - с вътрешната работа на съзнанието. Но подобно разделение никога не е задоволително, всъщност разбираме, че как се чувстваме, на ... |
|
Диалогът Парменид е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към Парменид (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че ... |
|
Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |