Съставители: Анета Карагеоргиева, Мадлен Ангелова-Елчинова, Калоян Нечев. ... В началото на сборника читателят ще намери една съвсем кратичка статия, която въпреки скромния си обем налага отпечатъка си върху последващите десетилетия в епистемологията от XX и XXI век. Става дума за публикацията на Едмънд Гетие "Обоснованото истинно убеждение знание ли е?". Тя подлага на съмнение и остра критика т.нар. класически анализ на знанието, характерен за първата половина на миналия век, но започнал всъщност още от Платоновия диалог Теетет. Гетие предлага два контрапримера на обоснованото истинно убеждение, които показват, ... |
|
От нейните начала до епохата на елинизма. Учебникът има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който е редно да притежава занимаващият се с философия. Същевременно той прокламира и донякъде демонстрира ефективността на т.нар. културологичен подход при историко-философските изследвания, въвличащ в реконструкцията на ученията от миналото светогледния хинтергрунд на съответното умствено построение. Това разширяване на житейския и светогледния контекст позволява, заедно с всичко останало, своего рода персонализиране на историческата реконструкция, а оттук и отстояване на застъпваните от изследователя ... |
|
Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
Произходът на геометрията и други ръкописи към света на живеенето. Е. Хусерл е основател на една от най-влиятелните мисловни традиции на ХХ в. и съвремието: феноменологичната."В този сборник сме подбрали негови работи, в чиято сърцевина са два забележителни ръкописа: Първият е Произходът на геометрията, който акцентира върху историческата рефлексия във феноменологията. Хусерл изследва културното смислообразуване - процес, придобиващ езиково живо тяло в традицията, която се оказва колкото пренасяща смисъл, толкова и забравяща произхода си. Показва се как през нейните пластове се търси примордиалният смислов хоризонт, ... |