Андрей Тарковски е едно от най-големите имена не само в руското, но и в световното кино. "Уловеното време" е неговата изповед - разказ за живота му в изкуството, за "Иваново Детство", "Андрей Рубльов", "Соларис", "Сталкер", "Носталгия", "Жертвоприношение", превърнали се отдавна в неделима част от световната култура. Това е и разказ за сложните му отношения с властта, за трудната съдбата на неговите филми, за ограниченията и препятствията, които е трябвало да преодолява през годините. Читателят добива представа за развитието на възгледите на Тарковски ... |
|
|
"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетан Пикон "Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо "Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат написани, ... |
|
|
Първата фраза на този необичаен роман съдържа в себе си цялата бъдеща книга, нейния сюжет, нейната скрита енергия. За да напише един наистина гениален роман, авторът би трябвало предварително да получи такава начална фраза от специалистите от една стара литературна агенция със седалище в Париж, занимаваща се с изучаването и продажбата на начала на романи. А от услугите на тази странна и тайнствена (недостъпна за всекиго!) организация в своето време са се ползвали велики писатели като: Джеймс Джойс, Хърбърт Уелс, Ърнест Хемингуей, Албер Камю, Франц Кафка, Томас Ман. И тук Матей Вишниек ни разкрива тайната - какво да ... |
|
|
Тази книга стряска. Защото предизвиква статуквото. Защото разказва за света по начин, който силно се различава от традиционния. Нещата, написани тук, не ги говорят по телевизиите. Традиционните коментатори не се изразяват така. А Петър Волгин, както винаги, говори безкомпромисно. За вредата от либералните догми. За скрития дневен ред на политическите НПО-та в България. За реабилитиране ролята на държавата. За безбройните недостатъци на пазара, превърнат във фетиш. "Политически Некоректно" е призив за скъсване с клишетата на българския Преход. За необходимостта от обединение на нормалните хора срещу ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
Социалният свят в модерните общества се състои от полета: разделението на обществените дейности води до обособяването на социални подпространства, специализирани в извършването на определена социална дейност. Тези полета притежават относителна автономност спрямо обществото като цяло. Те са йерархизирани и тяхната динамика се дължи на борбите между социалните дейци, които се стремят да заемат в тях доминиращи позиции. Бурдийо подчертава изключителното значение на борбата и конфликта за функционирането на дадено общество, като конфликтите се разиграват преди всичко в различните социални полета, породени са от съответните ... |
|
|
Автор на над 20 книги с есета и репортаж, Гаус е и издател на списание "Литература и критика" в родния си град Залцбург. "Когато Карл-Маркус Гаус тръгне към Молдова, Загреб, Войводина и България, читателят трябва да е готов за изненади, поднесени му от този прочут фланьор, който винаги търси следите на историята, внимателно наблюдава хората, без да им се натрапва или да ги представя в комична светлина, описвайки всичко с тънка ирония и изречения в стила на Томас Ман." Франкфуртер рундшау "Репортажите на Гаус впечатляват с категорично субективния си подход, с излагането на личните впечатления от ... |
|
|
Представете си мрачен, дъждовен Лондон и си признайте, че ако има изгледи да прекарате един невероятен април в Портофино - Италия, в средновековен замък на брега на морето, ще направите и невъзможното, за да се възползвате. Е, правят го четири жени, недоволни от сивото си ежедневие. Те се надяват да намерят рецептата за щастието, без да подозират, че обикновено сме слепи за него. Сред средиземноморската екзотика се разгарят много драматични, комични, любовни и чисто човешки страсти, които накрая доказват, че магията на щастието е в самите нас. Само трябва да ѝ позволим да ни преобрази. Режисьорът на "Любов по ... |
|
|
Носителят на Нобелова награда за литература Петер Хандке е един от най-значителните съвременни австрийски автори, драматург, белетрист и поет, който има съществен принос за създаването на новата литературна класика. Той е писател на свободна практика, добре познат в целия свят не само като творец, но и като човек с активна гражданска позиция, която невинаги среща одобрение. Написал е повече от десет романа и новели, като се започне със "Стършелите" и "Страхът на вратаря от дузпа", над двадесет драми, сред които "Обругаване на публиката" и "Каспар", много новели като " ... |
|
|
Действието на настоящия роман се развива около главния персонаж - за "герой" не може и да става дума - Ханс Фрамбах и институцията, в която той работи: Институт за стопанисване на миналото. Естествено в Германия такава институция не съществува, затова пък съществуват хиляди други институции и институцийки, които се занимават с "Vergangenheitsbewältigung", една почти магическа дума в немския език, което ще рече преодоляване или превъзмогване на миналото и която няма адекватен превод на никой друг език, тъй като в никоя друга историография не е стигала до заключението, че може да се преодолява или ... |
|
|
Животът се променя за секунда. Сядаш да вечеряш и животът такъв, какъвто го познаваш, свършва. Какво остава от него, когато съпругът ти, с когото си споделил четиридесет години, умира внезапно, а единствената ти дъщеря е в кома в болницата? Култовата писателка Джоун Дидиън търси отговора в разтърсваща автобиографична изповед. Разказът на Дидиън за скръбта ѝ след смъртта на мъжа ѝ - писателя Джон Грегъри Дън, е болезнен, но и топъл - разказ за загубата, спомена и любовта, която бди над смисъла на живота. Джоун Дидиън (р. 1934) е американска писателка - авторка на романи, филмови сценарии, публицистични ... |
