Ахав. Стихове

Васил Славов е роден в София. Завършва английска филология в СУ Климент Охридски. Първата му стихосбирка излиза от печат през 1989 г. Същата година заминава за САЩ, където специализира литературна критика и креативно писане. До заминаването си публикува поезия, преводи и критически материали в повечето литературни издания в България. Представян е с авторски стихове на английски в САЩ и Великобритания. Автор на няколко поетични и белетристични книги между които Бич Божи (1992 г.), Американа (2010 г.), Звяр (2014 г.), Следверие (2017 г.), Ням (2021 г.). През 2023 г. излиза от печат автобиографичният му роман Строфи на кръвта. Живее със съпругата си в Питсбърг, Пенсилвания.

"Васил Славов е градски поет, поет без роден край, но пък с родна столица. Не е дишал пейзажите на крайните квартали, не се е вслушвал в махленските им разправии, опознавал е света около себе си в зелените пелени на Витоша, губел се е в сънищата на млечните ѝ мъгли. Но не само по своя произход поезията на Славов е различима, а най-вече заради интелектуалната ѝ свръхчувствителност и болезнена разсъдъчност. Поетиката на Славов е поетика на катарзиса, на пречистването на съвестта. Това е изкуството на изпитанията: да не се поддадеш на мрачните предчувствия, искащи да те превърнат в Звяр, да не се озовеш в Следверие-то, където хленчат бедните духом, да си част от състраданието на мислещото човечество. В издирването на себе си Славов се преоткри като Ням, в онемяването от несъгласията си, но сега излиза с цялата си мощ на повърхността на космическия океан с виденията си в Ахав. Тук биваме облъхнати от светлоструйна драматична изповедност, от изобилието на словоцветието, застиваме в размисъл пред гибелната съдбовност на безподобната му лирика.
И в тази книга авторът е строг към обострената си чувствителност, преминал през дългия, кръстов път на приношението и опрощението, за да застане до най-надарените поети на своето поколение, но с неподражаем силует, с различен, магнетичен профил и с респектираща модерна душевност. Той осъзнава това.
За нас остава да проумеем поетическото му познание. И да се доверим на смисъла и надсмислите на мъжествената му поезия."
Румен Леонидов

Ням
Просеките

• Двама
• Път
• Иисуса
• Към Мара
• Дървото забравих, и кръвта си, и името
• St. Croix
• Възкресение
• Среща
• Когато слънцето залезе
• Разпятие
• От сетното си преселение
• И там - в ковачницата...
• А камъните, по които бърза
• По Преминаване

Софийски истории

• Черква
• Пес
• Небето шепне
• Лозенец
• И в тези вечери
• Мъжете на рода ми
• Там, срещу фабрика Фурнир
• След маслиненото небе
• В градината
• Хотел Централ
• Улица Жолио Кюри
• В неделя, пред хотела, който е затворен от 1992 година (или малко след това)
• Малашевци
• Мъже
• Софийска история
• До гората
• Побойникът
• Заедно
• Едно далечно, вятърно дарение
• Кантарион
• Ще стигнат (стъпките)
• Молитва
• Уморени дъждове
• Тишина
• Гората ще спася
• Голгота
• София
• Всичкото живяно

Валим през този ноемврийски дъжд

• Валим през този ноемврийски дъжд
• Отказвам да загубя есента
• Онази Октомврийската поема
• Баща ми дава интервю
• Ще слезеш бавно
• Над Хъдзън
• The white ravine
• А тръгне ли нагоре слънцето, ще прочетем стиха за Санторини
• Белите лъвове на вълните
• Walking my ugly puppies along these gentle Seine Riverbanks
• Париж - while reading Henry Miller
• Останаха ли късове от време
• Утрин

Катерина

• Четейки Христо Фотев, Stone Street Tavern, NYC,по сняг
• Газелите на прасците ти
• В жълтото небе
• За обичта
• За милостта отвъд
• Във този дъжд от дъждове
• Пътека
• Отвън дъждът пак кърпи храстите
• С тези, които рисуват очите на светците в бялата черква
• Жената с черните коси
• Катерина
• Атоли
• Гост
• Тъмнозелената музика
• Няма да тръгвам, ангеле

Все тази песен на кръвта

• Напролет мъртвите ще се разлистят
• Тихо
• Птици
• Видях гората си до дъжд, под залез
• Не искам милостта на дъждовете
• Днес хвърля сенките градът
• Когато вечерта отмина
• Ще спрат ръцете ни
• Може би
• Началото на есен
• Сега, когато есента дойде
• Стих
• Избор
• И само вечер

Ахав