Творчеството на Биатрикс Потър е известно с веселите истории включващи животни като основни герои. Самата тя като дете прекарвала летните ваканции като си играела с куп домашни любимци като котенца, кученца и няколко сладури, станали герои на нейните книжки. "В една пясъчна хралупа под една жива зелена ограда живееше малка дървесна мишка, която се казваше Томасина. Домът ѝ беше просто чудесен! Дълги пясъчни коридори водеха до нейните складове за ядки и семена. Томасина имаше вестибюл, стая за гости, кухня, трапезария, килер и склад. Имаше и уютна спалня с легло, направено от картонена кутия." Из книгата ... |
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
Този роман разказва за приключенията на група осмокласници от Кирхбергския пансион. Няколко дни преди Коледа техните "врагове" от реалната гимназия пленяват един от пансионерите и изгарят тетрадките по диктовка на целия клас. Това е началото на истинска война... ... |
|
В тази книга са събрани стихотворенията на патриотичния поет Добри Чинтулов, които оживяват като маршове на победата и се пеят и днес. В нея са дадени на достъпен език за най-малките читатели някои автобиографични данни за автора и неговото творчество, любопитни факти и богат снимков материал. Важно е всяко българче да знае, че песните, които пее в клас като "Вятър ечи, Балкан стене" и "Стани, стани юнак балкански, са дело на родолюбивия творец в нашата литература, който рисува олицетворения образ на юнака, на Балкана, на майката на врага. Те предават духа на времето и патриотичните чувства на гордост и ... |
|
Една от най-красивите любовни истории в българската литература - "Крадецът на праскови"! ... Пробудено от случайната среща със сръбския военнопленник Иво Обретенович, неизживяното интимно чувство изправя Елисавета пред дилемата: да живее "свободно и щастливо" или да продължи живота си на "угнетена жена, чакаща настъпващата старост с безразлично отчаяние и тъга". Любовното чувство, за първи път истинско, упойващо силно, преодолява раздвоението. "Познала възраждащата магия на любовта", Елисавета ѝ се отдава с решителността на човек, ликуващо намерил себе си. "Крадецът на ... |
|
Творчеството на Биатрикс Потър е известно с веселите истории включващи животни като основни герои. Самата тя като дете прекарвала летните ваканции като си играела с куп домашни любимци като котенца, кученца и няколко сладури, станали герои на нейните книжки. В тази приказка се разказва за една рижава опашка - тя принадлежеше на малко рижаво катериче, което се казваше Лешничко. То имаше братче, наречено Пъргавко и много братовчеди и братовчедки, които живееха в гората до езерото... ... |
|
Играта на Защо? е най-старата на света. Преди още да се научи да говори, човекът сигурно е имал в главата един голям въпросителен знак. Думите на Джани Родари обясняват добре как се е появила книгата Сто защо, в която поезия и проза, наука и фантазия съжителстват по много забавен начин. Стихотворенията в книгата са сто, а въпросите, на които авторът остроумно отговаря, са много повече. Книгата Сто защо е съставена от отговорите в стихове и разказчета на най-невероятни въпроси, задавани на Джани Родари от деца и родители, докато е водел две рубрики в популярен италиански вестник от 1955 до 1958 година. Книжката е част ... |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
През води и гори е една от най-популярните детски повести на Емилиян Станев. Тя разказва за необикновените приключения на двамата неразделни приятели - таралежа Бързоходко и костенурката Повлекана. Прокудени от убежището си, те трябва да се борят със змията Червената уста за новия си дом. Но радостта им не трае дълго. Грабва ги скандалния орел. Спасени по чудо от ноктите му, двамата приятели извървяват дълъг, осеян с опасности път, докато се завърнат у дома. В томчето ще откриете още Лакомото мече и други от най-хубавите приказки на Емилиян Станев. Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо ... |
|
Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да и казват така, дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети и не и обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе - Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение. ... |
|
"Пътешествията на Гъливер" продължава да бъде любимо четиво за всички по света и днес. В нея невероятните приключения на героя в страната на великаните и лилипутите, в света на човекоподобните маймуни и добрите коне са завладяващо увлекателни и същевременно алегорични - те показват това, че човек не може да се чувства добре никъде другаде така, както у дома. Въпреки, че жителите на страните са физически различни, те имат едно общо нещо - стремежът за власт и копнежът за трупане на богатства. Осмиват се липсата на духовни цели и глупостта. Авторът доказва, че не е възможно човек да се адаптира в различен свят с ... |
|
Книжката съдържа пет приказки на българския класик Валери Петров."Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III В клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава. – Стой мирно! - казал ѝ Ванчо. И раницата се спряла на място. – Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли? И раницата закимала, че е разбрала. – И тогава ще те покажа на всички. И раницата заподскачала радостно. А Ванчо се плъзнал надолу със ските и ... |