Котето Том

Биатрикс Потър Времетраене: 1:10 мин. Хорът на уличните котки Оля Стоянова Времетраене: 1:07 мин. Хладилникът на Айнщайн Пол Сен Времетраене: 0:57 мин. Благотворителната вечер Памела Кели Времетраене: 1:10 мин. Тео от Голдън Алън Ливай Времетраене: 1:07 мин. Дневникът на един затворник Никола Саркози Времетраене: 1:07 мин. Преди споменът да избледнее Тошиказу Кавагучи Времетраене: 0:58 мин. Карта на Другоземието от Емили Уайлд Хедър Фосет Времетраене: 1:14 мин. Откъде идват нещата около нас? Джонатан Дрори Времетраене: 0:57 мин. Книгата на мечтите Ралица Мерджанова Времетраене: 1:05 мин. Не разравяй пръстта Дженифър Макмеън Времетраене: 1:06 мин.

"Том изобщо не можеше да тича, защото беше облечен с тесни панталони. Той лека по лека се промъкна към градинската стена, като чупеше крехката папрат и сееше копчетата си наляво и надясно. Докато се покатери по оградата, всичките му дрехи се изподраха и се смъкнаха от него. Мопет и Ръкавичка се опитаха да го облекат, но шапката му падна от стената на земята, а всички копчета окончателно се скъсаха."
Из книгата

Хелън Биатрикс Потър (1866 – 1943) расте сред домашни животни и ѝ харесва да ги рисува. Има жаби, тритони, порове и дори прилеп. Особено много обича две зайчета – Бенджамин и Питър. Питър, който става първият ѝ и най-известен герой по-късно, тя носи навсякъде със себе си. Малката Биатрикс е родена в Лондон, но прекарва ваканциите си в Шотландия и Лейк Дистрикт, обучението ѝ е поверено на гувернантки и тя не общува с други деца. Затова пък рисува и наблюдава животните и растенията, измисля и малки истории за домашните си любимци. Така през 1893 г. вече порасналата Биатрикс решава да направи подарък на 5-годишния син на гувернантката си и му изпраща една от своите истории. Книжката много се харесва и през 1901 г. Потър сама финансира издаването на първите 250 бройки на „Зайчето Питър“.

Византия
София
ул. Смолянска 10
izdatelstvovizantija@mail.bg