1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град. Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят? 1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след ... |
|
|
Вълнуваща история, надхвърляща времето. ... Родена от незаконна любов и израснала в провинцията, Амбър е безумно красива, целеустремена и смела. На 16-годишна възраст тя е изоставена сама, бременна и бездомна на безпощадните улици на Лондон. В живота ѝ има само една амбиция, която ще постигне с цената на всичко... Амбър преминава през множество болезнени изпитания. Тя е вкарана в затвора, споделя постелята на влиятелни мъже и успява да се изкачи до върха, като става графиня от антуража на Чарлс II. Преживяла войни, пожари и чума, Амбър се превръща в силна и безскрупулна жена, готова да постигне всичко. Но въпреки ... |
|
|
История на едно момиченце от миналия век. ... Книгата на Олга Громова представлява записания от нея разказ на Стела Нудолская, чието детство е преминало в края на 30-те и началото на 40-те години в Съветския съюз. Този много личен разказ, от който ти се свива сърцето, е за петгодишната Еля, расла щастливо в любящо семейство и изведнъж озовала се в страшен, неразбираем за нея свят. "Захарното дете" е най-вече "роман на възпитанието", история за обичта, от него разбираш що е достойнство и какво значи свобода. Най-точно за свободата говори майката на Еля: "Робството е състояние на душата. Не е ... |
|
|
Ново преработено издание. ... Биографичната книга "Животът и смъртта на Людмила Живкова" е плод на дългогодишните усилия на автора Иво Милев. След задълбочени проучвания от 2009 година насам, прелистване на над 50 000 страници неизползвани и прашни архиви, се ражда максимално подробен биографичен разказ за дъщерята на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков наричаната още "бялата птица на българската култура". В центъра на този разказ е личната драма и трагедия на една жена, умряла с чувството, че е предадена, изоставена и излъгана, дори от собствения си баща, а смъртта ѝ и до днес ... |
|
|
"Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие? Кой е по-добрият учител - разумът или сърцето? Това е книга за различните пътища към постигането на хоризонт в живота, за съдбата като капан и като възможност. Божана Апостолова разгръща трите линии на разказа леко и увлекателно, с характерния си живописен език. На някои места ни разплаква, на други ни разсмива. Но никога не пести истината. " ... |
|
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |
|
|
Малкият герой Момо (съкратено от Мохамед), живее в дом за изоставени деца на проститутки, създаден от колоритната мадам Роза, някога преследвана еврейка, претърпяла ужасите в Аушвиц, след дълги години работа по улиците, когато красотата на тялото вече я е напуснала, а тя постепенно губи разсъдъка си и очаква смъртта. Но какво ще прави без нея Момо, който не познава родителите си, нито дори истинската си възраст? Двамата имат затрогваща връзка и любов помежду си. Съвременното общество е устроено така, че милиони хора са отхвърлени, презрени. Гари разкрива тяхната човечност. В мизерията на Белвил можем да открием повече ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
Балканският полуостров през първите десетилетия на миналия век - съдбите на героите се срещат в свят, изпълнен с религиозни табута, суеверия и вкаменени морални норми, между бежанските пътища на Албания, неукрепналата все още България и модерна Турция на Кемал Ататюрк. Едновременно с този драматичен сюжет, пронизан от болка, но осветен от свободата да обичаш и да бъдеш обичан, една съвременна жена води вътрешен диалог с предците си, за да си обясни емоционалните, етичните и личностните решения на онези, чиято кръв тече във вените ѝ. Така, споена от два паралелни сюжета, свързани един с друг, но отдалечени във ... |
|
|
"Пътят на историята не е като билярдна топка, която чукната веднъж, изминава определена траектория, а наподобява пътя на облаците, сходен е с пътя на някой бродещ из уличките човек, чието внимание скача от интересна сянка тук на група хора там, или на необичайното пресичане на фасадите на сградите, попадайки накрая на място, което не познава и където не е искал да попадне. В хода на всемирната история се съдържа известен момент на изгубване." Роберт Музил ... |
|
|
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |
