Всепризнатият авторитет в областта на катарството Мишел Рокбер, лауреат на Голямата награда за история на Френската академия, поднася обстоен синтез и анализ на три трагични и съдбовни столетия. Научният труд е плод на тридесетгодишни издирвания и изследвания. Източник на информация са единствено изворите от онова време - катарските трактати и ритуали, хрониките, протоколите от разпитите и присъдите на Инквизицията, кореспонденцията на папите, кралете и грандовете, решенията на църковните събори, всички налични документи от официален и частен характер. И постепенно пред читателя оживява катарското общество от зараждането ... |
|
|
Наричали са ги свадливи, самохвалковци и недисциплинирани, ала и смели, поривисти и щедри... Още от древността галите будят очарование и въпроси. Кои са били мъжете, биещи се дивашки и полуголи? Народът, превзел Рим, доста преди Цезар да завладее страната им? Имало ли е човешки жертвоприношения? Отличавали ли са се друидите с магически способности? Наистина ли е битувало вярването, че небето може да се стовари върху главите им? И те ли са предците на французите? Утвърденият археолог Жан-Луи Брюно, редом с младите си читатели, преброжда галската цивилизация и търси следите й в днешния ден. А галите са завещали не само ... |
|
|
Как стана така, че за 20 години на цена, която меко казано може да се определи като твърде висока (крах на образователната система, колапс на здравеопазването, подриване на устоите на държавността), Балканите успяха от периферия на Изтока да станат периферия на Запада? Книгата ще бъде полезна за онези, които търсят отговора на този въпрос. Проф. д-р Любиша Р. Митрович (1943) е редовен професор по социология във Философския факултет на Нишкия университет, Република Сърбия. Завежда катедрата по обща социология, ръководител на следдипломното обучение по „Социология на общественото развитие”. Бил е декан на Философския ... |
|
|
Френският професор по средновековна история Доминик Бартелеми предлага дръзко пътешествие през столетия, богати на контрасти и промени. От воините варвари в класическата и късната Античност, през времето на галите и франките, епохата на Карл Велики, кръстоносните походи, та до Артуровите романи от XII в. - той проследява и тълкува развитието в рицарския начин на живот, мислене и поведение. Въз основа на хроники и повествования от всякакъв род, разгледани в светлината на антропологията, авторът обръща особено внимание на предизвикателствата и двубоите, на споразуменията между победители и пленници, на ритуалите за ... |
|
|
В периода между края на Античността и началото на Средновековието в Европа се появяват племена с чудати наименования - остготи, вестготи, вандали, франки... Сриват Римската империя и създават самостоятелни държави. Епопеята на варварите не се изчерпва с насилието на страховити воини с дълги разрошени коси, въоръжени с брадви, които пият бира от черепа на врага и отвличат избраниците си. Под властта на необикновени крале и кралици, те изграждат общества със сложно устройство, със свои закони, вяра и нравственост, чиито следи прозират и днес. Кои са всъщност варварите? Завоеватели, кръвожадни грубияни, повелители на ... |
|
|
Рицарството - едва ли съществува нещо по-магнетично от конника, който препуска към дамата на сърцето си. И за малки, и за големи. Всяка възраст открива в символния образ свой пласт, но неизменно с романтичен привкус. Турнири, кръстоносни походи, Кръглата маса, битки, рицарска храброст, вярност и благородство, рицарска любов. Роланд, Ланселот, крал Артур... Пъстра плетеница от събития, съдби, достолепно поведение и легендарни личности изпълва тези страници. Открояват се обичаите, подвизите, идеалите и нравственият облик на средновековното съсловия, което винаги има с какво да ни омае. Къде обаче минава тънката граница ... |
|
|
Етика е сред най-често употребяваните думи днес - е речи, в медии, във вихъра на ежедневието, при формално и неформално общуване. Но знаем ли какво точно означава? Дали е просто синоним на нравственост? Или изисква създаване на нови правила? И кой трябва да разсъждава над нейната същност? единствено мислителите, или всеки от нас? Утвърденият френски философ, писател и изследовател Роже-Пол Дроа проследява историята на думата и на смисъла, който се влага в нея през столетията. От десетте Божи заповеди до биоетиката на бъдното, от Аристотел до Ницше - той описва различните форми на проявление на етиката, тълкуванията на ... |
|
|
“ История на българите ” за първи път ще представи летописа на народа ни, а не на българските земи, както повечето досегашни научни трудове. Амбициозният проект е съвместно дело с издателство “Знание”. Сред редакционния съвет на мащабния исторически труд изпъкват имената на водещи наши учени и историци – проф. Д-р Георги Бакалов, проф. Д-р Георги Марков, проф. Д-р Григор Велев доц. Д-р Емил Александров, доц. Д-р Трендафил Митев и доц. Д-р Райна Гаврилова. Идеята на авторите не е да пренапишат или изопачат конкретните факти, а да коригират отдавна наложени погрешни становища и да предложат на настоящите и бъдещите ... |
|
|
Справочникът включва информация за основни исторически събития, факти, личности, понятия и термини от дванадесетвековния период на феодализма в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка, като се започне от Великото преселение на народите, рухването на древните империи и зараждането на ранносредновековните държави, до Великите географски открития, епохата на Възраждането и победата на Реформацията. Справочникът ще помогне на любознателния читател да обогати познанията си за политическото устройство, стопанския живот, моделите на обществените отношения, главните насоки в развитието на етносите, религията, културата и ... |
|
|
Четвърти том от поредицата "Български хроники" обхваща историята на нашия народ от 1943 до 2007 г. ... "Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме "ура" и гласувахме единодушно "за" каквото ни кажат; смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю – душевното осакатяване е с дълги последици: ... |
