"Това е книга за корените и номадството - пространствено, емоционално и душевно - на едно поколение, което се рее като балон, търсейки опорна точка в себе си, която е реална, истинска, пресечна за земята и небето. Поколение, което се опитва да се помири с непоносимата шега на битието, да провиди през калима и да празнува себе си, преди да са ампутирали свободната воля на човека. Силен дебют на Кристина Апостолова и празник за младата българска поезия." Аксиния Михайлова "Калима" на Кристина Апостолова е книга на превръщането. Но не на цялостната метаморфоза до неузнаваемост, а на плавното и ... |
|
"Иван не харесва София, защото мирише на ябълки", "Тя подписваше писмата си като Чайка" или "7. декември 1901 говорих с Лев Толстой по телефона" - това са само някои от записките, които Антон Чехов прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена. "Личните бележници на Антон Чехов& ... |
|
"Тази книга се казва "Умопомрачения". Умопомрачения в множествено число. В това множествено число няма нищо недопустимо. В него няма нищо тревожно. Особено ако става дума за любовни умопомрачения. Мъжът и жената достигат сякаш до някакви умопомрачения; умопомрачения в множествено число като че ли са по-подходящи от едно-единствено умопомрачение. Но в следващите два разказа става дума за действително умопомрачение - от тези, които сериозните речници определят с израза "загуба на здрав разум." Из предговора на автора "Умопомрачения" (1925) са считани за ключово произведение от така ... |
|
The Man Booker International Prize 2018. Превод от полски: Силвия Борисова. ... С новото издание на емблематичния роман "Бегуни" от Олга Токарчук издателство "ICU" си поставя за цел да възроди интереса към една от най-знаковите съвременни писателки, важни не само за полската, но и за световната литература. Преводът е на Силвия Борисова - органичният преводач на Токарчук на български. Но днес, десет години след първото издание на романа у нас, е преработен от преводачката и с нова редакция и корекция. През април 2018 г. английският превод на романа "Flights", дело на Дженифър Крофт, е ... |
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
Животът се променя за секунда. Сядаш да вечеряш и животът такъв, какъвто го познаваш, свършва. Какво остава от него, когато съпругът ти, с когото си споделил четиридесет години, умира внезапно, а единствената ти дъщеря е в кома в болницата? Култовата писателка Джоун Дидиън търси отговора в разтърсваща автобиографична изповед. Разказът на Дидиън за скръбта ѝ след смъртта на мъжа ѝ - писателя Джон Грегъри Дън, е болезнен, но и топъл - разказ за загубата, спомена и любовта, която бди над смисъла на живота. Джоун Дидиън (р. 1934) е американска писателка - авторка на романи, филмови сценарии, публицистични ... |
|
Два мащабни тома, които събират всички разкази на великия Кърт Вонегът."Събрани разкази е библиофилско издание, което съдържа всички - да, всички! - разкази на Кърт Вонегът. В тези два тома читателите ще открият забележителното остроумие, хумор, човечност и литературно майсторство на всепризнатия за един от най-големите разказвачи на XX век писател. Колекцията съдържа цели деветдесет и един разказа, публикувани както приживе, така и след смъртта на Вонегът. За първи път читателите ще получат възможност да се срещнат и с непубликувани досега истории. В предговора на Дейв Егърс и придружаващите текстове на ... |
|
Хана е датска писателка на изтънчена литература, но въпреки забележителната критика, книгите ѝ не са сред предпочитаните от масовия читател. В самотата и отчаянието си се поддава на предизвикателството да напише криминален роман за 30 дни. Заминава за малко, спокойно градче в Исландия да търси вдъхновение. Но под повърхността на идиличния Хусафьордур бушуват силни течения. Няколко дни след пристигането ѝ, тялото на сина на местен рибар е извадено от ледените води на океана. Хана започва да разследва смъртта му с надеждата да намери материал за романа си, но скоро затъва в опасните тайни на градчето. Сред ... |
|
"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
В новия си роман Казуо Ишигуро, носител на Нобелова награда за литература и на "Букър" и автор на два от най-четените романи на всички времена: "Никога не ме оставяй" и "Остатъкът от деня", задава въпрос, към който се връщаме отново и отново: какво означава да обичаш. Това е историята на Клара, изкуствена приятелка, която с изострен интерес наблюдава от мястото си в магазина как се държат хората, влезли да разгледат стоките, и минувачите отвън на улицата. Тя живее с надеждата, че много скоро някой ще я хареса и ще я избере, но когато се появява възможност всичко да се промени към по-добро, ... |
|
Действието на настоящия роман се развива около главния персонаж - за "герой" не може и да става дума - Ханс Фрамбах и институцията, в която той работи: Институт за стопанисване на миналото. Естествено в Германия такава институция не съществува, затова пък съществуват хиляди други институции и институцийки, които се занимават с "Vergangenheitsbewältigung", една почти магическа дума в немския език, което ще рече преодоляване или превъзмогване на миналото и която няма адекватен превод на никой друг език, тъй като в никоя друга историография не е стигала до заключението, че може да се преодолява или ... |
|
"Шивачът на времето" е книга, съдържаща двадесет разказа. Сюжетите се развиват в две основни времеви оси - минало и настояще, а географското пространство е Странджа планина. В по-широк смисъл обаче границите на действието излизат от конкретния топос и се превръщат в универсални истории за човешката топлина, за стремежа към щастие и себенамирането в един свят, чиито пътища често са неведоми за съзнанието. "Шивачът на времето" понякога е щедър и добронамерен терзия. Но често е безмилостен и крои света не по наша мярка. Платовете му са груби, при допира с кожата жулят, правят рани. При всички положения ... |